от 16:37 до 18:21 минута
Вчера вечерта БТВ извади на показ една много интересна статистика от Варненския затвор. Статистика, която ме изстреля много бързо към първия калкулатор, за да разбера,че…
Издръжката на 500 човека затворени в варненският затвор струва на данъкоплатеца 180 000 лв. на месец, 150 000 лв са заплатите на персонала, 30 000 лв е изръжката на 500-те лишени от свобода там. Което означава, че за храна, режийни и консумативи от първа необходимост, ние плащаме по 2 лв на ден за човек! Много ми е интересно с какво точно ги хранят тези хора в затвора, но като съдя по миризмата в Софийския затвор, в който честичко влизам, по-скоро не искам да знам… От друга страна цифрата 150 000 лв за заплати звучи направо космическа. Всеки затворник е пазен, обгрижван и т.н. за 10 лв на ден! Няма да коментирам качеството на услугите там…
Така, нека да продължим с пресмятането. Средно в страната в местата за лишаване от свобода пребивават около 12 000 човка, които ни струват „скромните“ 144 000 лв на ден, 4 320 000 лв на месец или 51 840 000 лв на година (петдесет и един милиона осемстотин и четитисет хиляди лева, няма грешка в нулите).
И отново да продължим с изчисленията: по данни на бившия директор на Софийския затвор и сегашен директор на ГДИН Митко Димитров и на бившия директор на ГДИН Петър Василев, около 40% от пребиваващите в затвора са наркозависими. Те обикновено са рецидивисти, които са осъдени за дребни престъпления. Ако приемем, че такива са 30%, то излиза, че годишно плащаме около 17 280 000 лв за да държим едни болни хора там.
За съжаление нямам точна статистика колко струва на данъкоплатеца лечението на зависими годишно към момента, но знам, че най-евтиният вариант са метадоновите програми. За безплатните такива от тази година се отпускат 50 лв на месец на човек, тези пари са крайно недостатъчни за предоставянето на ефективно лечение лечение, но ако дори ги удвоим, тогава тези 4000 човека, които сега са в затвора ( точно защото не са имали достъп до лечение) биха стрували 4 800 000, вместо 17 280 000. Далече съм от мисълта, че е приемливо тези хора да влязат в метадонови програми след като са осъдени, просто този метод за лечение далеч не е свръхефективен. НО, ако законът най-после бъде променен и вместо затвор, на зависимите бъде предоставена възможност за лечение, то сумата би била сходна на сумите, които плащаме в момента за престоя им в затвора.
Огромната разлика между двете е, че в затвора се произвеждат престъпници, че е пълно с наркотици (подхранваме корупцията и мафията с пълна сила), че се спира цялостното развитие на човешката личност, че там личностният прогрес е невъзможен, че огромен процент от хората се връщат отново, че се заразяват с ХИВ, хепатити и какво ли не (лечението, на които отново се плаща от данъкоплатеца).
От друга страна, всяка добре работеща терапевтична обност, всъщност произвежда данъкоплатци. Около 50-60% от хората, които завършват тези програми се освобождават от зависимостта си, връщат се в обществото, започват работа, създават семейства, раждат деца.
Публикуваните от БТВ данни всъщност не са реалните цифри, а отразяват кризисната ситуация само във Варненския затвор. По неофициални данни реалната стойност на един лишен от свобода е около 600 лв на месец, което означава около 86 400 000 годишно, което от своя страна е 28 800 000 за подхранване на зависимостите и нелекуването на нуждаещите се…
Ule's Blog 
Извинете ме, че се намесвам в разсъжденията Ви, но това не е само наш проблем. Навсякъде по света е така, навсякъде е скъпо удоволствие да имаш затворници. В САЩ, който имат най-много затворници на глава от населението, положението и критично. Скандинавието /Швеция/ донякъде са решили проблема, но там и социалните и културните системи за приобщаване на тези хора са други и добре финансирани.
Единственото решение, което е проработило в исторически план, са трудовите лагери, но кой ще ги позволи от гледна точка на днешната европейска ценностна система? Сега в редица страни правят опити с електронните гривни и GPS следене на дребните престъпници. Това може да се приложи и у нас, където се роди хита „За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“.
Г-н Желев, благодаря Ви за коментара.
Факт е, че затворите навсякъде са скъпи, но почти в цял свят на зависимите към психоактовни вещества се предоставя възможност за избор (след като са осъдени и в зависимост от тежестта на престъплението) дали да лежат в затвора или да се подложат на лечение. Което за голяма част от тях е успешно и те имат реалния шанс да заживеят нармален живот в бъдеще.
От друга страна тези 30% от хората, за които говоря, най-вероятно изобщо не биха продължили престъпното си поведение, ако имаха достъп да нископрагови лечебни програми. От където биха били спестени още много пари, дадени за арести, завеждане на дела и т.н.
От трета страна, която за мен е и най-важна, има го и човешкият елемент. Не можем да оставим едни около 300 000 зависими в България на произвола на съдбата, да ги вкарваме в затворите, вместо да мислим за тяхното реално завръщане в обществото.
Много ми се иска да се стремим към добрите световни практики, а не да се успокояваме, че навсякъде е зле 🙂
целта на затворите е да държат престъпниците вътре, където не извършват престъпления, а не да лекуват някого
Целта на затворите е възпитават чрез страх. Стратегия, която доказано не е успешна.
Аз в никакъв случай не очаквам затворите да лекуват някого. Дано подобно нещо не се наложи никога 🙂 За сметка на това е напълно възможно нуждаещите се да бъдат лекувани в създадени за целта общности, каквито за да сме честни, съществуват и в много затвори по света.
Вероятно съществува реалната възможност например 30% от затворите в България, да се превърнат в лечебници за наркозависими, защото според статистиката около 30% са такива. Аз познавам много наркозависими и мога с ръка на сърцето да кажа, че наркозависимият никога няма да открадне например, за удоволствие или за да трупа богатства. Той краде от нужда, за да задоволи наркотичният си глад. Задоволени с нужното количество, наркозависимите никога не са агресивни, например като алкохолиците. Напротив. При тях се забелязва чного човешки достойнства, които са чужди дори на обикновенните хора. Проблема е в липсата на воля. Това са болни хора, които трябва да се лекуват. И ако им предоставим лечебници, които да ограничат свободата и достъпа им до наркотиците, същевремено ги лекуваме, има вероятност да се завърнат здрави в обществото. В противен случай и без това намалящото ни демографски население ще загине. Но според мен това е и целта на правителствата, а и вероятно някаква политика на геноцид. И не само към наркоманите, а и към целият български народ.
именно защото затворите се провалят да възпитават чрез страх – дори обратното, те създават престъпници, точно затова казах, че реално целта им е да държат престъпниците вътре – щото друго не могат да направят с тях.
аз нямам нищо против престъпниците да стоят вътре – статистиката (е, от сащ, но все пак…) показва че политиките за предсрочно освобождаване, намаляване на населението на затворите и т.н. води до увеличаване на престъпността. нормално – когато престъпниците са в затвора, а не се разхождат наоколо, престъпността пада…
Лонги,
затворите като идея са безумно остарели и неефективни, а с някаква немалка част от тези хора има какво да се направи 🙂
Аз не говоря за предсрочното им освобождаване, още по-малко за пускането им на улицата, където без да имат изградени социални умения, те се връщат към предишното си поведение.
За съжаление в момента положението е такова, че когато ги пуснат от затвора, те нямат къде да отидат, нямат как да започнат работа, нямат един социален работник навън дори, който да ги поеме и да им съдейства… И си се връщат към квото си могат.
Само, че държейки затворниците вътре на всяка цена и връщайки ги многократно за кокошкарски престъпления, ние плащаме за това, а е безумно скъпо и неефективно. Немалка част от тях биха променили начина си на живот, ако вместо ги набутваме в килийки от 6кв.м. по 9 човека, без да им бъде предоставена работа, обучение, рехабилитационни програми, съдействаме тези неща да се случиат, така че да има смисъл. Затворите са пълни с млади, яки, работоспособни мъже, защо да не помислим в посока този потенциал да бъде ползван.
Всеки, абсолютно всеки е потенциален затворник. А последствията са наистина страшни. Прочети разказа ми „Работилница „Хефест“. Имах позната една бабка, която държеше престъпниците направо да ги екзекутират, но когато внукът й влезе в затвора, започна друга песен да пее. Искаше ми се да й припомня думите й, но ми беше неудобно. Така, че внимавайте каква песен пеете.