Страната „Наужким“

Когато бяхме малки, често се случваше да си играем „наужким“. Палатката която правехме от одеало беше дворец „наужким“. Аз ставах ветеринар „наужким“ и спасявах всички животни по света. „Наужким“ осиновявах всички кучета и котки, „наужким“ се намирахме на самотен остров и „наужким“ си палехме огън, за да приготвем „наужким“ трудно намерената си храна. Детството ми беше щастливо, безвременно и изпълнено с приключения, повечето от които „наужким“. Страхотно е, когато децата използват въображението си и изграждат цели нови светове, изпълнени с копнежи и мечти, нищо че те не са видими и не можеш да ги докоснеш.

В последните години силно впечатление ми прави една тенденция, при която възрастни хора правят неща „наужким“, и това ме притеснява. Притеснява ме защото виждам как целенасочено си вършим работата „наужким“ и „наужким“ правим света по-добър, а трябваше отдавна да сме разбрали разликата между добро и лошо. И да сме признали, че крайните компромиси при преминаването през трудности, не ни помагат да направим света по-добър, а просто правят средата, в която живеем, и животите ни „наужким“. Превръщаме се в хора, които не оставят следи, в хора, които имат само сенки, и когато си отидем, нищо няма да остане след нас. Защото целият ни живот е „наужким“.

Надежда Данабашева, човек на когото вярвам, на когото се възхищавам и от когото уча, излезе с името  и проблема си. Заяви го честно и открито, както тя винаги прави. Истината беше променена от хора, които „наужким“ работят с деца със специални образователни потребности в училището, но предпочитат децата да бъдат преместени в друго училище. Ако могат да запазят средствата за тяхното обучение, обаче, биха били доста доволни. Но чак пък да работят с тях…

Запознайте се с нейния случай, струва си да се види как подменяме доброто с чисто зло.

Българската агенция по безопасност на храните, преди няколко месеца изби над сто птици от защитени видове, защото не хареса поведението на няколко активисти и на един директор на зоопарк. Опита се да обясни действията си със страховит птичи грип. Това се оказа кьорфишек, но истината някъде беше наместена, нагърчена и изопачена спрямо нечии интереси. Спря да е истина.

Децата ни друсат адска синтетика, която ги убива наистина, но ние „се борим“ с употребата на канабис. Ей така, щото така се правели дедите ни и защото е супер по-лесно. Обвиняваме тревата, а никой не си прави труд да изследва КАКВО друго има в нея. Точно по същият начин преди години новините бяха пълни със случаи на хора, които умираха от „менте“ алкохол…
И така „наужким“ се борим с наркотиците, а иначе си кютаме доволни в познатото статукво.

Въздухът ни е „наужким“ въздух, водата ни е „наужким“ вода, планините и морето са „наужким“ наши (ние сме държавата „наужким“), храната ни е „наужким“, евросубсидиите са „наужким“ за нуждаещите се, родителите ми взимат пенсии, които са „наужким“, а аз „наужким“ имам здравна осигуровка и сигурност за старините си…

Току що си дадох сметка, че е невъзможно да изброя дори само най-зловещите примери, които излизат пред погледа ми. И че няма смисъл.

Започнах този текст, защото от пет дни не мога да се успокоя от това, което става с Борис, (с Надя, с Алла, с Генчо – хората, които живеят с онова, най-първото и мръсно „наужким“ от училище).

Започнах го защото имам нужда да излея цялата тази гнусотия някъде навън, далеч от мен, и да си помисля, че като си кажа, това ще промени нещо.

Ми, няма да промени нищо, нуждаем се от нещо друго. Нуждаем се от някакво действие, от някакво решение…

Завършвам този текст с предложение към всеки, който смята, че тази подмяна е недопустима, всеки, за когото истината не е просто вариант/начин да прикриеш интересите си. Не се продава за 15 ст. Признанието ѝ осмисля бъдещето.

Присъединете се към Sklad за гражданска енергия, правя тази група в момента, не мога да гарантирам, че ще успявам да реагирам навреме и да я администрирам качествено. Мога да опитам, пък дано се намерят доброволци. Нека тук разкажем нещата, които ни влудяват и помислим как можем да променим заедно това. Защото по отделно не става. Всички „лоши“ ни искат разделени.

Ще включа в групата няколко човека, на които вярвам безрезервно. А вие ни напишете кой сте, защо искате да членувате тук, изпратете ни препоръки, ако имате. Нека опитаме заедно.

(В групата са нежелани хора, за които е приемливо да намират начини за „обяснение“ защо са готови да правят компромиси със съвестта си.)

Advertisements
| Вашият коментар

„Понякога всичко, което искаш да чуеш“… „е звънецът на входната врата.“

Често думите са немощни.

В нашата култура трудно говорим за чувствата си. Трудно говорим за проблемите си. Крещим вътрешно, през приемливата усмивка.

Чуйте това видео. Почувствайте го. Нека проговорим.

 

 

Повече тук:
http://bg.projectbeat.org/

| Вашият коментар

„Бог да пази децата ни!“

Когато преди няколко месеца писах за Новите психоактивни вещества, неколкократно срещнах горната реплика под статията си. Струва ми се безотговорно да оставяме цялата работа на Бог, който видимо е доста зает с огромното количество безобразия, които причиняваме на планетата, на себе си и на самочувствието му, като създател на цялата съвкупност. И ми се ще да поговорим за това като възрастни.

За двайсетината години, през които работя в сферата на зависимостите, винаги съм се чудила как става така, че превенцията в училищата или не се случва, или ако се случва, прилича на масово мероприятие от `60-те години на  миналия век, на което ентусиазирана лелка обяснява с патос, как от наркотиците се умира незабавно. Малки дечица размахват знаменца и балони с надписи „Не на дрогата!“, а в очите им блестят сълзи проронени за по-големите и излязли от пътя батковци и каки. Вие се хоро, играе се футбол и всички си тръгват убедени, че никой от присъстващите няма да си помисли да употребява каквито и да е незаконни вещества до края на дните си.
Само след две-три години, пубертетът е казал своето и същите тези дечица са заели мястото на смятащите се за безсмъртни каки и батковци от „тъмната страна“ и цинично се надсмиват над масовите мероприятия тип „Всички срещу дрогата!“, подплатени със „знанието“, че това е долнопробна лъжа изфабрикувана от страхливци.

Недоумението защо целият този сценарии продължава да се случва отново и отново, винаги е било неотменна част от работата ми, но все се оправдавах с факта, че работя в сферата на намаляването на вредите от употребата на наркотици, (т.е. работя с хора, които вече употребяват наркотици) и училищната превенция не е моя работа. Удобно оправдание, точно като оправданията на хората провеждащи горните акции и намиращи лесен и популистки начин за отчитане на дейност, без измерване на ефективността ѝ. Дейност, която е много харесвана от политици и родители – от първите защото има медиен интерес и много, много шарени снимки с деца и балони, а на вторите – защото това не може да им се случи. Не и на тяхното дете! Нищо, че помнят същите смехотворни акции от детството си, а познават доста хора, които избраха другия път…

Получи се така, че през последната година и аз започнах да се занимавам с обучения за употребата на наркотици в училище и си дадох сметка колко несъвършен и незадълбочен е начинът, по който се работи с младите хора. Докато се опитвах да им обясня как действат наркотиците и какво могат да направят за да намалят вредите им, бях поразена от искрения интерес към темата, от блясъка на чистото любопитство в погледите им, което крещеше с всички сили „Искам да опитам!“, „Толкова е куул!“, „Искам да съм част от точно тази компания!“. Пълно отричане на всичко уж научено по време на т. нар. превантивни кампании, интернет и целия огромен информационен поток, който ги залива. И се замислих, какво мога да направя, че тези млади хора да имат избор да кажат „не“ (или „да“), но в този момент да си дават сметка какво точно приемат или отхвърлят и защо, и как то е толкова важно за тях.
Тук някъде се намеси и Бог.
По същото време страхотната доц. д-р Жасмин Василева от Virginia Commonwealth University беше в България и спомена за концепцията на програмата Preventure. Бях безкрайно впечатлена, за първи път срещах разработен и проверен метод, който залага на работа с импулсивността, търсенето на силни усещания, чувството на безнадеждност и чувствителността към тревожност – все емоции и поведения, от които хората, които употребяват наркотици да изтъкани. За първи път имах усещането, че имам отговори на въпроса как да работим с младите хора, така че не само да намалим броя на тези, които започват употреба на наркотици в училище, а и да се намалят общите нива на агресия, неприемливото поведение, като успоредно с това се увеличи мотивацията, успеха и се подобри поведението на „калпазаните“, които са толкова непреодолимо притегателни за съучениците си. А точно тази тяхна популярност е страхотен начин да се изгради и силен „ефект на стадото“, който довежда до значително подобрение в поведението и на учениците изобщо.

Звучеше като приказка, като коледен филм с прекрасен край, като метод заслужаващ поне за Нобелова награда за мир!

Заинтригувах дали е възможно (след Канада, Америка, Холандия и Обединеното Кралство) тази система да влезе и в България. Оказа се супер важно да познаваш правилните хора, които са толкова куул, че веднага запретват ръкави и правят  възможното за да може това да се случи. Само след месец доц. Василева потвърди, че имаме подкрепата на проф. Патриша Конрод (човекът  създател на програмата и неин основен двигател), която не просто се съгласи да даде разрешение за адаптирането на системата, а и го направи абсолютно про-боно!

Освен това, едно от пътуванията на двама от колегите ми до Монреал, във връзка с други работни заетости, се припокри времево с тренинг по Preventure, провеждано лично от проф. Конрод, която без увъртания и формалности ги прие и обучи за работа със системата. (Безкрайно благодарна съм, че имам шанса да работя с д-р Георги Василев и д-р Кирил Бозгунов, които са част от борда и надзорния съвет на Център за хуманни политики, чиито председател съм.)

Супер бързо, буквално като по поръчка, разполагахме с най-големия капитал за всяка подобна инициатива – имаме подкрепата на създателя на програмата, имаме двама български експерти, които вече са получили най-доброто обучение и са доказани професионалсти в сферата на зависимостите в страната. Имаме и доц. Жасмин Василева, която е готова да ни подкрепи с всичко възможно.

И тъкмо когато си мислехме, че няма какво да ни спре, стана ясно, че не е лесно да намерим необходимите средства за осъществяването на адаптирането и пилотирането на програмата в страната. Всъщност, нашите идеи не отговарят на философията на възможните държавни източници на финансиране. На тях им харесва да се правят кратки филмчета на стойност десетки хиляди левове, да се организират спортни турнири, да се правят концерти срещи наркотиците. Все неща, които са напълно ОК сами по себе си, но са и напълно неефективни за намаляването на употребата на наркотици след учениците и младите хора.

Мечтата ми беше да напиша този текст когато имаме хепи енд и очакваме съвсем скоро програмата да стартира. За съжаление в този момент това не е така. Пиша го с надежда, че ще достигне до бизнес хората, до големите донори, до тези зачитащи научно доказаните модели, до социално отговорните компании или поне до вас, които отделихте време да прочетете този текст. Моля ви, разкажете на повече хора, така че да имаме възможност да намерим тези средства!

Ако имате идеи, които могат да ни помогнат, моля пишете ни на: office@centerforhumanepolicy.org

Благодаря!

 

 

 

 

| 4 Коментари

Синтетичните наркотици и как ни вълнуват

Legal_highs__DNC56_2922743b
Предполагам, че вече всички са чували за Новите наркотици /Синтетичните наркотици/ Дизайнерските дроги. Независимо от това как ги наричаме, те остават в една сива зона на незнание, която не ни дава дори базова яснота с какво си имаме работа.
Въпреки недостатъчната информация в световен мащаб, ще се опитам да обобщя някой от основните факти и рискове свързани с тях.

Аз ще ги наричам Нови Психоактивни Вещества (НПВ), което е и международно приетото название. На първо място е редно да сложим някаква рамка за това какво са те. Според Европейският мониторинг център за наркотиците и зависимостите (EMCDDA), това са вещества, „които не са обхванати от международните механизми за контрол на наркотиците и включват широк кръг вещества, между които синтетични канабиноиди, стимуланти, опиоиди и бензодиазепини. В повечето случаи те се предлагат на пазара като „законни“ заместители на незаконни наркотици, а други се предлагат на малки групи, които желаят да експериментират с тях заради предполагаеми нови въздействия.“
От тук става ясно, че НПВ покриват действието на цялата гама вече известни „традиционни“ наркотици, а към края на 2016 г. EMCDDA наблюдава повече от 620
различни НПВ, предлагани на европейския пазар на наркотици.

Те не се преследват от закона, не защото някой иска това да е така, а защото развитието на науката, която обслужва интересите на разпространителите на наркотици, през последните години е главоломно. Оказва се, не само невъзможно, НПВ да бъдат забранени цялостно, но дори и да бъдат разпознати като възможни наркотични вещества. Производителите са изключително гъвкави и регулярно и последователно променят химичните формули на тези вещества, така че те се превръщат в сходно по действие, но различно по състав химическо съединение. Когато международните преследващи органи успеят да инкриминират някое от тези вещества, на негово място вече чакат няколко други и различни вещества, които не са незаконни. Има опити за инкриминиране на всички НПВ, но те са провал. Няма как да формулираш забраната на нещо, което не съществува към този момент.

Всъщност, НПВ се превърнаха в мечтата на всеки наркотрафикант:
– няма тестове, които да ги засичат на терен, а често е трудно да се анализират дори в лаборатория;
– в сравнение с „традиционните наркотици“ (хероин, кокаин, амфетамини и т.н.), действието им е многократно по-силно. Представете си как производителят скрива един килограм вещество в камион пълен с пудра захар. Един пакет сред хилядите в камиона! А това е количество, което отговоря на стотици килограми традиционен наркотик;
– производствената цена на НПВ е многократно по-ниска от цената на „традиционните наркотици“. Дори някакво количество да бъде заловено и конфискувано, това няма сериозно да навреди на финансовото състояние на производителя/ разпространителя;
– пазарът харесва по-ниската цена;
– тестовете на потребителите са отрицателни и те не подлежат на „разкриване“, но и достъпът им до лечение и адекватна грижа е много малък;

По такива причини конвенционалните начини за преследване на трафика, притежанието и употребата на НПВ са напълно безсилни. Войната с наркотиците беше призната за провал дори и на световни форуми на ООН, но все още има хора живеещи с нагласата, че простото преследване, ще промени ситуацията. С изобретяването на НПВ заинтересованите лица, минаха на следващо ниво и обезсмислиха диалога за провала на наркополитиката, като просто зачеркнаха възможността да бъдат залавяни навреме. Те винаги ще са крачка напред, а ние трябва да измислим нови и ефективни начини за да се изправим срещу това явление.

Как, обаче това ни вълнува? Днес, в България, мен и вас.

Ситуацията в страната е дори по-тежка от изказаната горе.
В България няма адекватна лаборатория, която да изследва новите наркотици. Най-добре поддържаната и оборудвана лаборатория е Централна Митническа Лаборатория, която обаче не разполага с нужните консумативи за идентифицирането на НПВ. Т.е. никой в страната няма ясни и конкретни данни какви вещества и в какви количества влизат в България и колко от тях остават в страната. Огромните средства за борба със наркотиците в страната, се харчат за преследване, а не за превенция, терапия и намаляване на вредите от употребата на наркотици. Т.е. това са пари хвърлени на вятъра, съвсем буквално.

Това, което обаче знаят експертите, работещи в сферата на зависимостите е че все по-често помощ се търси от хора, които са с отрицателни тестове за употреба на вещества. Знае се и че в страната има смъртни случаи след употреба на НПВ (няма точна статистика и яснота колко са те). Знае се, че терапията на хората, (които са развили зависимост към НПВ, или които са развили психози от употребата им) няма нищо общо с терапията от „традиционните“ наркотици и науката е слаба в ефективното повлияването на тези проблеми.

Ще дам някои примери за НПВ в България. От години у нас е много популярна т. нар. „билка“, „чай“, „весел чай“. НПВ, което се смесва с някаква листна маса. Това може да е всяко изсушено растение, което е в състояние да се пуши. Ползват се билки като градински чай, мащерка и т.н.. Много често е предпочитано от младите хора, основно от учениците, които търсят евтино вещество, което не се засича от уринни тестове. Цената на една такава цигара около 1-2 лв., а тя е достатъчна за няколко човека. Ученици от престижни столични училища споделят, че голяма част от съучениците им имат опит с употребата на такива вещества. За огромно съжаление има и смъртни случаи точно сред тази най-уязвима група млади хора.

Естествено, дилърите са помислили и за по-възрастните и осъзнати клиенти, като предлагат на малко по-висока цена, листа от канабис, които са „надрусани“ по същия кошмарен начин. Проблемът тук е, че потребителите съвсем спокойно могат да си мислят, че употребяват марихуана, а всъщност да са под въздействието на много по-опасните НПВ.

В България има няколко регистрирани случаи на смърт след употреба на подобни вещества, независимо, че системата за регистриране на смърт, следствие от свръхдоза е напълно неадекватна и от години не отчита смъртните случаи от традиционни опиати, например.

На фона на въпросните вещества традиционната марихуана, която доказано е многократно по-малко опасна, изглежда като „игра за балъци“. Тя се засича със слюнчен тест, дори два-три дни след употребата ѝ, а ако ви хванат да шофирате през това време, ще влезете в затвора. Освен това чистата „трева“ е много по-скъпа. Освен това е много по-опасна за отглеждане, разпространение, придобиване и т.н. …

Подобни мерки за преследване при употребата на „билка“ напр. не могат да бъдат приложени, а шофирането под действието на всички видове НПВ е многократно по-опасно.  Погледнато така марихуаната напълно губи битката с НПВ, независимо, че шансът да попаднете в психиатрия след употребата ѝ е минимален,  а тези здравни заведения са пълни с хора с психози като следствие от незабранената „билка“.

В нощните клубове за забавление, все по-често се предлагат и НПВ, вместо търсеното екстази или кокаин. Това се случва, поради почти пълната липса на възможности за тестване на вещества в тези места. Практика известна и много популярна в развитите общества, където човешкият живот е по-важен от „залавянето“ на потребител. За съжаление, в България дори не се коментират възможностите за разрешаването на подобни инициативи.

НПВ се продават като помощни средства за отслабване. Преди години в „работещите“ (тези, с които наистина се отслабваше) добавки за отслабване се прибавяха амфетамини за намаляване на апетита и аз си спомням времена, когато употребяващите ги хора бяха с ясна симптоматика на амфетаминова употреба и положителни уринни тестове. Производителите на тези „хранителни добавки“ разпространявани само през интернет, престанаха да влагат очевидните амфетамини и преминаха на НПВ. Симптоматиката продължава да се наблюдава, но тестовете вече са отрицателни.

НПВ не прощават и на хората, които имат сериозен опит в употребата на вещества. Преди години сред групата на хората, които са зависими към опиати, беше разпространен синтетичен вид фентанил, който уби 6 човека в рамките на една нощ.

НПВ често могат да са законни  заместители на лекарства, които се предписват със зелена рецепта. По този начин се създава допълнителен пазар за тях от страна на групата по-възрастни хора, които по някаква причина са привикнали с употребата на медикаменти, които в последствие са спрени от лекаря. (Между другото, преди дни в САЩ беше обявено извънредно положение за общественото здраве, относно кризата със свръхупортеба на опиати, която е следствие на безразборното изписване на силни психоактивни медикаменти. Ще е страхотно да се учим от чуждия опит, а не да разчитаме, че на нас ще ни се „размине“.) Епидемията на употреба на всякакви психоактивни вещества в България е огромна и смитането ѝ под килима, няма да разреши проблемите, а само ще ги задълбочи, както винаги.

Надявам се с този относително кратък текст, да съм задала възможност за размисъл относно основните рискове и опасността от употребата на НПВ. Далеч съм от идеята за изчерпателност, но ще се постарая и в бъдеще да пиша по проблемите свързани с тези вещества и дано има някакво разумно развитие.

 

| 4 Коментари

Развитието на хирургията, през вековете и у нас?

В един момент, някъде към 15-16 век, науката се развива стихийно, а към 17-18в вече съществуват множество медицински училища, които подготвят лекарите. Един от големите им проблеми е, че около 1300 г. църквата забранява дисекцията на мъртви тела, защото това ще навреди на безсмъртната човешка душа.

Естествено, намирането на трупове и незаконната им продажба на медицинските училища се превръща в супербизнес с изключително креативни хрумвания и доста зловещ оттенък. В края на краищата, хирургията получава своето и през 19 в. в Англия вземат решение да предоставят трупове за обучение на медиците. Така прецакват супербизнеса и подпомагат науката.

–––

През 2017 година в България хирургията не е в най-добрата си форма. Имала е години на разцвет, но те са потънали далеч в небитието. Министерството на здравето е в доста пасивно-убийствена позиция спрямо гражданите, а осигуряването на възможности за професионално развитие на лекарите е последния му приоритет. Т.е. заплащането на международни експерти, които да идват в български болници и да обучават лицензирани хирурзи в определени интервенции, е напълно немислимо.

Медиците са доста изнервени от липсата на „материал“ за тренировки, което обуславя невъзможността да влязат в световните научни издания с революционни постижения и да погъделичкат егото си (както и егото на всеки българин, който се чувства щастлив да види сънародник в западните медии).

Трябват им живи тела, върху които да се упражняват.

Тогава на власт идва един министър, който е поставил развитието на науката и реализирането на печалби на първо място в приоритетите на болния си мозък (животите на пациентите са някъде към края в редицата на чакащи за неговия интерес). Той (доста находчиво) намира начин да достави жив материал на приятелите си хирурзи-назначава (не по-малко луд) шеф на фонд, който трябва да спасява деца и пренасочва операциите им към „приятелите“ си хирурзи в България. Те напипват възможността да станат поне лекари на годината и да изгреят във всички национални медии. В замяна ще дадат най-доброто от себе си за да може министъра и шефа на фонда да излязат прави. Да са доказали, че в България такива операции могат да се правят и така да осигурят още жив материал за развитието на „науката“. Успоредно с това ще се изкарат и едни пари от комисионни и всички ще са доволни. Супер! Гениално измислено!

Тук в картинката се появяват едни ужасно неблагодарни родоотстъпници, които вместо да се радват на развитието на българската наука, задават кощунствения въпрос:
„Защо рискувате живота на децата? Тези хирурзи не са квалифицирани.Такива операции се правят в специализирани клиники, където има подготвени специалисти, които могат да спасят детски живот. Дайте шанс за живот на тези деца.“
Техни неблагодарни колеги от друга болница, отказват да направят операцията на живота си, защото са преценили, че съществува съществен риск за живота на пациента.
Родоотстъпниците от гражданското общество (около шест човека) подскачат под път и над път, въоръжени с плакатчета „Убийци!“ и искат оставката на шефа на фонда.
От нищото, министърчето е свалено от поста си, което той още не може да повярва.
Месец по-късно медиите обявяват, че шефа на фонда е уволнен. След пет минути, че не е уволнен.

Съдбата на едно дете се лашка от живот в смърт и обратно в продължение на десетина дни. Шестте човека правят невъзможното и успяват да осигурят пътуването на това дете.
Във Фонда за лечение на деца в чужбина чакат десетки молби, на десетки деца, чиито заболявания може да са професионален или финансов интерес за още лекари и компании, които имат нужда от практика и оборот.
Правилникът на фонда в момента по-скоро подкрепя „науката“ и оборота, и вероятно ще си назначи нов д-р Менгеле. Шестте човека от гражданското общество са изхвърлени и оставени без всякаква информация.

Говорим за децата на Клета майка България, буквално.

Междувременно в Англия прецакаха супербизнеса и подпомогнаха науката през 1832.
–-

Най-вероятно подобни схеми  се случват във всяко кьоше в това министерство, кьошенцето ЦФЛД беше твърде осветено до скоро, та видяхме как работи системата…

| Вашият коментар

Честит Рожден ден, Систър! Ще се видим скоро!

От много години се опитвам да схвана желанието на здравните ни министри да разрушават работещи структури. Така и не успях да схвана логиката им. Не се задълбочих и в мръсните им игрички. Не вярвах, че може да го правят нарочно. Че може да продължава така. Това безхаберие ми донесе няколко епизода в живота, за които никой не ме беше подготвил.

Епизод 1 – 1990-2003
Министерство на Здравеопазването не съществува. На хартия е там, но само на хартия. За да се случи каквото и да е, ти трябват връзки (без кавички, стига сме се правили, че това е отминало и е продукт на стари времена, стига сме се правили, че е метафора. Не е.). В този период загубих много хора. Това беше времето на хероиновата епидемия. В някакъв момент свикваш, че приятел е умрял. Никой не се вълнува твърде дълго от това, че умират. Да има за хляб…
2003та е най-скапаната година в живота ми. Да, аз оцелях в скапаните 90те, някак продължих да оцелявам и след това, някак. Но 2003та отне сестра ми. Направи то небрежно и неангажирано. Операция, химиотерапии (няколко), „донесете пари!“, „донесете бинт“, „донесете консумативи“. Анализи на плът в САЩ, при близка приятелка. И така, с връзки и с много болка, адска болка, две деца останаха без майка.
На този свят аз останах без най-близкия си човек.

Честит Рожден ден, Систър! Ще се видим скоро!

Епизод 2 -2004-2015
Работя със зависими. (Повече информация за това можете да получите в старите постове в този блог.) После спрях да пиша тук. Май спрях да пиша изобщо, останаха само постовете във ФБ.
Ако кажа, че през тези 11-12 години сме загубили стотици хора, няма да излъжа. Стотици хора, които не бяха достатъчно симпатични, за да получат помощ. Хора изхвърляни от болници, след като сме ги завлекли там и са ги приели в спешното… Умрели хора.
Знаете ли, че ако нямате здравна осигуровка ще ви изгонят от Пирогов? Да, нямат право, но ще го направят. А ако не сте си взели душ преди това, дори няма да им хареса да ви пуснат до кабинета. Охраната няма да ви пусне. Дори когато сте на 13 години. Освен, ако случайно не мине лекар и не приеме хлапето. Това се е случвало няколко пъти. Въпреки шасна, няма оцелели.

Днес фондация „Инициатива за здраве“, за която работих с гордост последните 12 години, спира работата си на терен. Колегите пак прецакват семействата си и ще въртят поредните доброволни дежурства до края на годината, но когато се приберат при дъщерите си, няма да им носят вафла, няма да им купят последното Барби, защото „Има по-важни неща, копеле!“. Защото „Това ми е работата и има огромен смисъл, мани ги парите!“.
Министерство на здравеопазването не осигури гарантираните средства за продължение на дейнстите по програма Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България. Дейности, които бяха финансирани от Глобалният фонд за борба със СПИН, Туберкулоза и малария от 2004 година. Фондът разполага с подписани споразумения за продължение на дейностите с ВСЯКО правителство и всеки здравен министър от 2004 до днес. Нали знаете, кои ще плащаме неизпълнените договорености? Не вярвам, че Глобалния фонд ще си затвори очите за тази наглост, но пък знам, че ще има неустойки. Знам и, че ще има и ХИВ, и ХИВ епидемия ще има, ако има кой да я засече. Защото никой няма да се погрижи за този проблем.(Говорете с децата си, ако не ползват кондом ще се заразят.) Защото вече всеки сам ще трябва да си намери начин да се изследва и да си плати за изследването. Тръгнали сме към идеята да си плащаме сами терапията от хилади левове месечно. Защото когато серопозитивните станат десетки хиляди (а поведението на МЗ гарантира това) няма да има средства. Та се се ебават с 7 млн за деца в нужда, кой ти ще дава пари за серопозитивни. Терапията намалява възможността за заразяване, но това май го разбират всички, освен здравните ни министри.
 Епизод три -2016та
Култовото безхаберие – не им мигна окото да прецакат Фонда за лечение на деца. Една цел, преследвана от поне две-три правителства, намери своето осъществяване по времето на Москов.
Единствената държавна структура, накарана насилствено да работи ефективно.
Структура накарана (от родители, НПО и граждански организации) да си върши работата, благодарение на създадения Обществен съвет, който не позволява „с връзки“. Благодарение на това, стотици обречени на мизерия деца живеят, развиват се и ще имат шанса да емигрират щастливо, когато стане ясно, че няма какво да правят тук.
Но сега Фонда е разбит, валят оставки от обществения съвет, родители вият на умряло, но се крият (ако от ЦФЛД зависи животът на детето ми, дори няма да разберете, че съществувам. Напълно честна съм.), организират се протести… НО
Не се лекуват деца.

Не се лекуват деца.

Не се лекуват деца.

Не се лекуват хора.

Не се лекуват зависими.

Не се лекуват деца.

Не се лекува никой.

Освен. С

Имате ли връзки?

 

Обичам те, Сис!
Честит рожден ден!

 

| 3 Коментари

Къде сте, родители? Истина и много срам за фонда за лечение на деца.

decaПредполагам не е останал човек в България (а и българите извън нея), който да не е чул за изфабрикувания скандал за кражбата на парите на „нашите деца“, сътворен с любезното съдействие на г-н Москов и ГДБОП. Няма да се спирам на всичко, което вече се знае и е супер лесно намеримо в Гугъл с думите „център за лечение на деца“. Лесно и интересно е – един истински бг трилър. Ако не сте запознати прочетете, струва си.
Днес имам нужда да говоря за две други явления:

I. Аз (без преки обвинения):
Не разбирам къде са около 10 000 родители на 5 000 деца, които са получили адекватно финансиране от фонда през последните пет години, нито къде са техните лели, чичовци, баби и дядовци?

Разбирам притесненията и страха, че може пак да се наложи или имат нужда от продължаващо лечение (част от тях), или „най-после заслужаваме спокойствие“, или „вече не ми пука“, но не мога да повярвам, че всичките тези 10 000 човека, които са получили шанса да имат страхотни хлапета, мислят по този начин. По-скоро не вярват, че такава идиотщина е възможно да се случи и разчитат на Обществения Съвет да довърши нещата.
Е пичове, имам вест!
Ако аз бях част от подобен съвет, вече щях да съм ви отсвирила*,  защото това е феноменално предателство!

Защото тези хора са жертвали времето си с техните деца, вечерята на техните деца и семейства, собствената си почивка и комфорт, възможността да си почиват и да правят нещо приятно. Правили са го, за да има в тази страна адекватно лечение за всяко дете, което се нуждае от такова.
Не искам да съм гад, но сте им длъжни.

И сериозно се надявам, че поне ще разкажете на децата си защо са живи и здрави. Заради тези „идиоти“, които очаквате да ви свършат работата. Защото знам, че някъде в себе си искате, освен децата ви да са здрави, да бъдат и като онези „идиоти“- да са ценни хора.

И за да не е голословие: Кой от вас ще организира протест пред МЗ и ще се постарае да събере поне 5000 родители и деца, които да заявят на Министъра на Здравеопазването (който и да е той в онзи момент), че няма да позволите затриването на фонда, който спаси живота на децата ви?
И едно бързо обръщение към всички родители:
Наистина ли не ви засяга? Сигурни сте?

II. Втора точка (че се изнервих):
Факти:
На официалната си страница МЗ заяви, че: „Категорично няма деца, лечението на които е забавено. В случая с изнесените цифри не става дума за забавяне. Става дума за нормалната досегашна практика на фонда и обществения съвет, която новото ръководство ще промени още следващата седмица. Досега общественият съвет се е събирал не по-често от веднъж на три седмици, поради което са се натрупвали голямо количество документи, чакащи за разглеждане.“
– Аз: Имам лек проблем с това изказване, защото в деня на „акцията“ на ГДБОП (20.04.2016) всъщност трябваше да има заседание, на което около 60 деца трябва да бъдат одобрени за лечение. Заради „акцията“ това не се случи  (екипът на фонда беше заключен с белезници за 24часа, та нямаше как да разгледат случаите). На следващия ден (21. 04.2016), за финансиране бяха одобрени 16 хлапета, които (до едно) бяха спешни случаи. Тук се появява една интересна ситуация. Новоназначените служители са се объркали и само 9 от 16 деца са си получили одобрението, другите 7 са поизчакали. Големият въпрос тук, дори не е как така 7 спешни случаи чакат, а колко изобщо няма да дочакат.
Още по-голямата порнография е, че Москов днес заявява, че по принцип фонда се среща на три седмици. ОК, но след феноменалната „акция“ той не се е срещал от почти месец. Вече знаем, че 39 хлапета от предишната „партида“ чакат, ама има нова партида.

Тях брои ли ги „министърът“?

И никой не знае колко деца има в нея.
Москов, ти си скапан лъжец!

Списък на чакащитe за одобрение молби (О, извинете, това са живи деца!)

_______________________

*Което вашите хора не са, но аз бачкам с ония другите, нали. Но те никога не са ме предавали.

| Вашият коментар