Развитието на хирургията, през вековете и у нас?

В един момент, някъде към 15-16 век, науката се развива стихийно, а към 17-18в вече съществуват множество медицински училища, които подготвят лекарите. Един от големите им проблеми е, че около 1300 г. църквата забранява дисекцията на мъртви тела, защото това ще навреди на безсмъртната човешка душа.

Естествено, намирането на трупове и незаконната им продажба на медицинските училища се превръща в супербизнес с изключително креативни хрумвания и доста зловещ оттенък. В края на краищата, хирургията получава своето и през 19 в. в Англия вземат решение да предоставят трупове за обучение на медиците. Така прецакват супербизнеса и подпомагат науката.

–––

През 2017 година в България хирургията не е в най-добрата си форма. Имала е години на разцвет, но те са потънали далеч в небитието. Министерството на здравето е в доста пасивно-убийствена позиция спрямо гражданите, а осигуряването на възможности за професионално развитие на лекарите е последния му приоритет. Т.е. заплащането на международни експерти, които да идват в български болници и да обучават лицензирани хирурзи в определени интервенции, е напълно немислимо.

Медиците са доста изнервени от липсата на „материал“ за тренировки, което обуславя невъзможността да влязат в световните научни издания с революционни постижения и да погъделичкат егото си (както и егото на всеки българин, който се чувства щастлив да види сънародник в западните медии).

Трябват им живи тела, върху които да се упражняват.

Тогава на власт идва един министър, който е поставил развитието на науката и реализирането на печалби на първо място в приоритетите на болния си мозък (животите на пациентите са някъде към края в редицата на чакащи за неговия интерес). Той (доста находчиво) намира начин да достави жив материал на приятелите си хирурзи-назначава (не по-малко луд) шеф на фонд, който трябва да спасява деца и пренасочва операциите им към „приятелите“ си хирурзи в България. Те напипват възможността да станат поне лекари на годината и да изгреят във всички национални медии. В замяна ще дадат най-доброто от себе си за да може министъра и шефа на фонда да излязат прави. Да са доказали, че в България такива операции могат да се правят и така да осигурят още жив материал за развитието на „науката“. Успоредно с това ще се изкарат и едни пари от комисионни и всички ще са доволни. Супер! Гениално измислено!

Тук в картинката се появяват едни ужасно неблагодарни родоотстъпници, които вместо да се радват на развитието на българската наука, задават кощунствения въпрос:
„Защо рискувате живота на децата? Тези хирурзи не са квалифицирани.Такива операции се правят в специализирани клиники, където има подготвени специалисти, които могат да спасят детски живот. Дайте шанс за живот на тези деца.“
Техни неблагодарни колеги от друга болница, отказват да направят операцията на живота си, защото са преценили, че съществува съществен риск за живота на пациента.
Родоотстъпниците от гражданското общество (около шест човека) подскачат под път и над път, въоръжени с плакатчета „Убийци!“ и искат оставката на шефа на фонда.
От нищото, министърчето е свалено от поста си, което той още не може да повярва.
Месец по-късно медиите обявяват, че шефа на фонда е уволнен. След пет минути, че не е уволнен.

Съдбата на едно дете се лашка от живот в смърт и обратно в продължение на десетина дни. Шестте човека правят невъзможното и успяват да осигурят пътуването на това дете.
Във Фонда за лечение на деца в чужбина чакат десетки молби, на десетки деца, чиито заболявания може да са професионален или финансов интерес за още лекари и компании, които имат нужда от практика и оборот.
Правилникът на фонда в момента по-скоро подкрепя „науката“ и оборота, и вероятно ще си назначи нов д-р Менгеле. Шестте човека от гражданското общество са изхвърлени и оставени без всякаква информация.

Говорим за децата на Клета майка България, буквално.

Междувременно в Англия прецакаха супербизнеса и подпомогнаха науката през 1832.
–-

Най-вероятно подобни схеми  се случват във всяко кьоше в това министерство, кьошенцето ЦФЛД беше твърде осветено до скоро, та видяхме как работи системата…

| Вашият коментар

Честит Рожден ден, Систър! Ще се видим скоро!

От много години се опитвам да схвана желанието на здравните ни министри да разрушават работещи структури. Така и не успях да схвана логиката им. Не се задълбочих и в мръсните им игрички. Не вярвах, че може да го правят нарочно. Че може да продължава така. Това безхаберие ми донесе няколко епизода в живота, за които никой не ме беше подготвил.

Епизод 1 – 1990-2003
Министерство на Здравеопазването не съществува. На хартия е там, но само на хартия. За да се случи каквото и да е, ти трябват връзки (без кавички, стига сме се правили, че това е отминало и е продукт на стари времена, стига сме се правили, че е метафора. Не е.). В този период загубих много хора. Това беше времето на хероиновата епидемия. В някакъв момент свикваш, че приятел е умрял. Никой не се вълнува твърде дълго от това, че умират. Да има за хляб…
2003та е най-скапаната година в живота ми. Да, аз оцелях в скапаните 90те, някак продължих да оцелявам и след това, някак. Но 2003та отне сестра ми. Направи то небрежно и неангажирано. Операция, химиотерапии (няколко), „донесете пари!“, „донесете бинт“, „донесете консумативи“. Анализи на плът в САЩ, при близка приятелка. И така, с връзки и с много болка, адска болка, две деца останаха без майка.
На този свят аз останах без най-близкия си човек.

Честит Рожден ден, Систър! Ще се видим скоро!

Епизод 2 -2004-2015
Работя със зависими. (Повече информация за това можете да получите в старите постове в този блог.) После спрях да пиша тук. Май спрях да пиша изобщо, останаха само постовете във ФБ.
Ако кажа, че през тези 11-12 години сме загубили стотици хора, няма да излъжа. Стотици хора, които не бяха достатъчно симпатични, за да получат помощ. Хора изхвърляни от болници, след като сме ги завлекли там и са ги приели в спешното… Умрели хора.
Знаете ли, че ако нямате здравна осигуровка ще ви изгонят от Пирогов? Да, нямат право, но ще го направят. А ако не сте си взели душ преди това, дори няма да им хареса да ви пуснат до кабинета. Охраната няма да ви пусне. Дори когато сте на 13 години. Освен, ако случайно не мине лекар и не приеме хлапето. Това се е случвало няколко пъти. Въпреки шасна, няма оцелели.

Днес фондация „Инициатива за здраве“, за която работих с гордост последните 12 години, спира работата си на терен. Колегите пак прецакват семействата си и ще въртят поредните доброволни дежурства до края на годината, но когато се приберат при дъщерите си, няма да им носят вафла, няма да им купят последното Барби, защото „Има по-важни неща, копеле!“. Защото „Това ми е работата и има огромен смисъл, мани ги парите!“.
Министерство на здравеопазването не осигури гарантираните средства за продължение на дейнстите по програма Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в България. Дейности, които бяха финансирани от Глобалният фонд за борба със СПИН, Туберкулоза и малария от 2004 година. Фондът разполага с подписани споразумения за продължение на дейностите с ВСЯКО правителство и всеки здравен министър от 2004 до днес. Нали знаете, кои ще плащаме неизпълнените договорености? Не вярвам, че Глобалния фонд ще си затвори очите за тази наглост, но пък знам, че ще има неустойки. Знам и, че ще има и ХИВ, и ХИВ епидемия ще има, ако има кой да я засече. Защото никой няма да се погрижи за този проблем.(Говорете с децата си, ако не ползват кондом ще се заразят.) Защото вече всеки сам ще трябва да си намери начин да се изследва и да си плати за изследването. Тръгнали сме към идеята да си плащаме сами терапията от хилади левове месечно. Защото когато серопозитивните станат десетки хиляди (а поведението на МЗ гарантира това) няма да има средства. Та се се ебават с 7 млн за деца в нужда, кой ти ще дава пари за серопозитивни. Терапията намалява възможността за заразяване, но това май го разбират всички, освен здравните ни министри.
 Епизод три -2016та
Култовото безхаберие – не им мигна окото да прецакат Фонда за лечение на деца. Една цел, преследвана от поне две-три правителства, намери своето осъществяване по времето на Москов.
Единствената държавна структура, накарана насилствено да работи ефективно.
Структура накарана (от родители, НПО и граждански организации) да си върши работата, благодарение на създадения Обществен съвет, който не позволява „с връзки“. Благодарение на това, стотици обречени на мизерия деца живеят, развиват се и ще имат шанса да емигрират щастливо, когато стане ясно, че няма какво да правят тук.
Но сега Фонда е разбит, валят оставки от обществения съвет, родители вият на умряло, но се крият (ако от ЦФЛД зависи животът на детето ми, дори няма да разберете, че съществувам. Напълно честна съм.), организират се протести… НО
Не се лекуват деца.

Не се лекуват деца.

Не се лекуват деца.

Не се лекуват хора.

Не се лекуват зависими.

Не се лекуват деца.

Не се лекува никой.

Освен. С

Имате ли връзки?

 

Обичам те, Сис!
Честит рожден ден!

 

| 3 Коментари

Къде сте, родители? Истина и много срам за фонда за лечение на деца.

decaПредполагам не е останал човек в България (а и българите извън нея), който да не е чул за изфабрикувания скандал за кражбата на парите на „нашите деца“, сътворен с любезното съдействие на г-н Москов и ГДБОП. Няма да се спирам на всичко, което вече се знае и е супер лесно намеримо в Гугъл с думите „център за лечение на деца“. Лесно и интересно е – един истински бг трилър. Ако не сте запознати прочетете, струва си.
Днес имам нужда да говоря за две други явления:

I. Аз (без преки обвинения):
Не разбирам къде са около 10 000 родители на 5 000 деца, които са получили адекватно финансиране от фонда през последните пет години, нито къде са техните лели, чичовци, баби и дядовци?

Разбирам притесненията и страха, че може пак да се наложи или имат нужда от продължаващо лечение (част от тях), или „най-после заслужаваме спокойствие“, или „вече не ми пука“, но не мога да повярвам, че всичките тези 10 000 човека, които са получили шанса да имат страхотни хлапета, мислят по този начин. По-скоро не вярват, че такава идиотщина е възможно да се случи и разчитат на Обществения Съвет да довърши нещата.
Е пичове, имам вест!
Ако аз бях част от подобен съвет, вече щях да съм ви отсвирила*,  защото това е феноменално предателство!

Защото тези хора са жертвали времето си с техните деца, вечерята на техните деца и семейства, собствената си почивка и комфорт, възможността да си почиват и да правят нещо приятно. Правили са го, за да има в тази страна адекватно лечение за всяко дете, което се нуждае от такова.
Не искам да съм гад, но сте им длъжни.

И сериозно се надявам, че поне ще разкажете на децата си защо са живи и здрави. Заради тези „идиоти“, които очаквате да ви свършат работата. Защото знам, че някъде в себе си искате, освен децата ви да са здрави, да бъдат и като онези „идиоти“- да са ценни хора.

И за да не е голословие: Кой от вас ще организира протест пред МЗ и ще се постарае да събере поне 5000 родители и деца, които да заявят на Министъра на Здравеопазването (който и да е той в онзи момент), че няма да позволите затриването на фонда, който спаси живота на децата ви?
И едно бързо обръщение към всички родители:
Наистина ли не ви засяга? Сигурни сте?

II. Втора точка (че се изнервих):
Факти:
На официалната си страница МЗ заяви, че: „Категорично няма деца, лечението на които е забавено. В случая с изнесените цифри не става дума за забавяне. Става дума за нормалната досегашна практика на фонда и обществения съвет, която новото ръководство ще промени още следващата седмица. Досега общественият съвет се е събирал не по-често от веднъж на три седмици, поради което са се натрупвали голямо количество документи, чакащи за разглеждане.“
– Аз: Имам лек проблем с това изказване, защото в деня на „акцията“ на ГДБОП (20.04.2016) всъщност трябваше да има заседание, на което около 60 деца трябва да бъдат одобрени за лечение. Заради „акцията“ това не се случи  (екипът на фонда беше заключен с белезници за 24часа, та нямаше как да разгледат случаите). На следващия ден (21. 04.2016), за финансиране бяха одобрени 16 хлапета, които (до едно) бяха спешни случаи. Тук се появява една интересна ситуация. Новоназначените служители са се объркали и само 9 от 16 деца са си получили одобрението, другите 7 са поизчакали. Големият въпрос тук, дори не е как така 7 спешни случаи чакат, а колко изобщо няма да дочакат.
Още по-голямата порнография е, че Москов днес заявява, че по принцип фонда се среща на три седмици. ОК, но след феноменалната „акция“ той не се е срещал от почти месец. Вече знаем, че 39 хлапета от предишната „партида“ чакат, ама има нова партида.

Тях брои ли ги „министърът“?

И никой не знае колко деца има в нея.
Москов, ти си скапан лъжец!

Списък на чакащитe за одобрение молби (О, извинете, това са живи деца!)

_______________________

*Което вашите хора не са, но аз бачкам с ония другите, нали. Но те никога не са ме предавали.

| Вашият коментар

Просто една история, която няма кой да напише

В тази история няма нищо необичайно. Няма причина за гордост, дуене и журналистически материали. (Всъщност няколко часа чаках във ФБ журналист, който ще се навие да драсне ред. После се сетих, че мога и аз. Не е медия, ама мога.)
Това е безкрайно безинтересната история на няколко човека, които организираха почистването на една градинка. Няма посолства, камери, няма известни личности. Има чиста градинка.
Хората, които работят със зависими на улицата пожелаха да направят още нещо за общността. Правят го регулярно, но днес е малко по-различно, днес там са три организации.

Шантавото е, че го правят го за същата оная общност, която звъни на полицията за да ги разкарат от същата тази градинка, онази общност, която ги псува, сочи ги с пръст и ги обвинява за всичките си проблеми, за общността, която е прелъстявана от политиците с обещанията да „махнат“ зависимите хора от там. После не ги „махат“, а общността гласува за следващия, който го обещае.

Да, става въпрос за хората, които работят със зависимите на улицата, става въпрос и за самите зависими. Никой не ги харесва твърде.  Но тия хора са си там. Винаги.
Толкова са яки, че се усмихват, когато ги ругаят. Толкова са яки, че „наркоманите“, които седят в градинката, скачат и започват да чистят с тях. Да, собствената си мърсотия, но я чистят. Саморъчно и с доста сериозна доза срам. Утре ще ги чуят как си крещят „Не хвърляй там, бе к****e! Няма пак да ти чистя лайната!“
А най-якото е, че доскоро това бяха хора само от една организация. После дойдоха и някои от служителите от Националният център по наркомании (това беше преди да им покажат, че не стават за нищо и да ги разпилеят).
Днес там бяха хора от три организации, които работят с „мръсните наркомани“ на улицата. Хора, които им помагат да са малко по-чисти, да са малко по-усмихнати и малко по-отговорни. Хора, които помагат и на нас да живеем по-добре, но повечето трудно го признаваме. Днес не съм ги виждала лично, но няма да се учудя пак да са ги ругали, че чистят градинката, при това заедна с клиентите си.
Това са те: (не знаят, че пиша за тях, но вярвам, че ще се зарадват на един „лайк“ тук)

This slideshow requires JavaScript.

 

 

 

 

 

 

 

| 2 Коментари

За правозащитността, Джок Полфрийман и наградите „Човек на годината“.

Като човек, който има известен интерес в областта на човешките права и правозащитността ще си позволя да хвърля моите няколко изречения по темата.

Правозащитност.
555
Речникът не намира думата. За огромна моя болка и много хора не разпознават тази дума.
А е доста просто – говорим за защита на права. Права, с които сме родени, които ни принадлежат и за които трябва да се борим. Всички. Ние сме длъжни да го правим, за да живеем цивилизовано.
Вече доста години се опитвам да обясня, че не може да има по-важни и по-маловажни каузи. Има Каузи. Всички ние сме различни, всяка различност е нова кауза. Когато се срещнем и се разговорим, се оказва, че всъщност няма разлика. Че имаме абсолютно еднакви проблеми. Да, наистина. Проблемите на хората, които страдат от някакви заболявания, които са с различна сексуална ориентация, които избират да употребяват наркотици, да спасяват деца, да помагат на бежанци са болезнено еднакви.
Аз гласувах и за номинацията на Джок Полфрийман за Човек на годината. Не защото е осъден за убийство. Гласувах за него защото разпознава думата „правозащитност“ и защото е избрал да се бори за правата на лишените от свобода в България. Група хора, които при влизането си в затвора вече са лишени от някои права – правото да гласуват и да се кандидатират в избори за държавни и местни органи на управление.
Всички останали права се запазват.
Както огромната част от българите, лишените от свобода се самолишават от останалите си права.
Нека разкараме „моралните“ аргументи и бъдем честни за 15 секунди. Колко хора, поставени в подобна среда биха се опълчили на системата, биха организирали и други хора в подобна позиция, биха създали сдружение и биха се борили за правата си? Познавате ли такива? Аз не съм сигурна. Не съм сигурна, че и самата аз бих имала смелостта да го направя. Толкова по-лесно би било да се скатая, да избутам присъдата си тихичко, да не правя впечатление и да науча „занаят“. Джок Полфрийман прави нещо, което е неприлично по нашите географски ширини. Той се опитва да създаде нормалност,  в една принципно ненормална среда. Това ме кара да му се възхищавам и да уча от него.
Наградите за Човек на годината са явлението, което винаги е събуждало крайни страсти – защо този, а не онзи?; кое е по-важно и по-маловажно?; правата на кучетата имат ли място? и т.н.
Аз обичам тези награди. Не защото миналата година фондацията, в която работя получи втора награда от журито, не и защото хора, на които безпрекословно се прекланям са били нейни носители, не и защото е кой знае каква далавера да получиш плакет или грамота. Обичам ги защото са пристан на нормалност. Обичам ги защото това е мястото, където разбирам, че в безумните ни ежедневни битки не сме сами. Защото научавам за каузи, за които не ми е хрумвало, че могат да съществуват. Обичам ги и защото ме карат да мисля. В процеса на гласуване, всяка година, ми се налага да разуча непознати сфери и често подкрепям такива, които на пръв поглед изглеждат странни. Супер много се радвам, че сферата на номинациите беше разширена преди няколко години и вече не правозщитността е водеща. Водеща е нормалността.
(Говоря за наградите, не намесвам БХК, които са просто организатори и отказвам да дебатирам доколко са български или анти-български, това е друга, доста пошла тема.)
––––––––
Докато пиша този текст разбирам, че номинацията на Полфрийман е оттеглена. Не съм съгласна с това решение на организаторите. Успокояващо е, че остава номинацията на Българско затворническо сдружение за реабилитация. Дано Полфрийман е заразил и други затворници с енергията си. И дано оттеглянето поуспокои правоверните, които са сигурни, че не могат да попаднат в затвора…

me

| 3 Коментари

Go over it и си гледайте сексуалното здраве!

За осма поредна година срещу Прайда се бълват огромни негативи и всички са безкрайно неаргументирани. Грозен, гологъз, просташки, показен (все едно идеята е да е скрит в някой даркрум) и т.н.

След малко ще споделя едно гадно подозрение, преди това имам да кажа нещо друго.

Не чух никакви подобни „аргументи“ срещу издаването на книга и филм „50 нюанса сиво“ на български. Факт е, че този роман се популяризира твърде късно в България, години след като беше набрал сериозна популярност в САЩ и Европа, може би неодобряващите вече са били забравили за тази опасност (да, бе! Да четат цели романи на английски…). Лично аз нямам нищо против издаването на безвкусни еднодневки, които предизвикват огромен читателски и гледателски интерес (просто ме е яд за изгубеното време в прочитането им). Опитвам да разбера защо нито българските интелектуалци, нито църквата, нито крайните „десни“, нито дори Волен не реагираха на тази откровено предизвикателна хетеросексуална история, чийто тираж ме мързи да разконспирирам, но разполага с над 11 000 фена в бг страницата си.

Та да се върна към гадното подозрение.

Огромната част от хората, които се обявават против Прайда, просто не искат да се вслушат в аргументите защо се прави той, а именно: законовата дискриминация на нехетеросексуалните хора в България.

Въпросът е, защо? Отговорът: защото всичко, което виждат в него е секса. Защото това ги възбужда, кара ги да се представят като богоизбрани християни, подкрепящи „здравото“ общество, докато вечер се чудят как да накарат жените си да бъдат като главната героиня от романчето и да я напляскат с каквото им падне, за да бъдат „доминиращи“. В сексуално неудовлетворените си главици си представят, че гей хората правят точно това.

Имам тъпа и безинтересна новина.
Повечето нехетеросексуални хора се прибират след работа, готвят за семействата си (които обикновено се състоят максимум от двама, защото иначе е доста трудно и гадно + домашен любимец), ходят на разходки с кучето, мислят как да вържат двата края, влачат си съдбата и се опитват да игнорират сравненията с „представители“ като Евгени Минчев (или поне да не го пречукат при първа среща). Понякога сигурно правят и секс, но е по-хитро да не се завирате под завивките им, както те не се врат под вашите. Веднъж в годината част от нехетеросексуалните се сещат, че има важни неща (човешки права) и отиват на Прайд. За да могат да защитят и тази малка част интимност, до която са се добрали с неистови жертви и проблеми.
Така че, go over it и си гледайте сексуалното здраве!

| Вашият коментар

ЗАТВОР за всеки джойнт!

Непосредствено преди коледните празници в сайта на Министерство на правосъдието беше публикуван „новият“ проект за Наказателен кодекс. Слагам нов в кавички, защото по темата, за която пиша няма никаква разлика от предишното проектопредложение.
Освен множеството пропуски, които са споменати от БХК, за мен, страшно притеснителен е  Раздел IV „Престъпления против режима на наркотични вещества, аналози на наркотични вещества и прекурсори“, в който липсва член за престъпления по маловажност.

Не съм правист и няма да се опитвам да говоря на правен език. Ще се опитам да го кажа разбираемо. Според този документ, всеки който има нещо общо с каквото и да е наркотично вещество, отива в затвора за период от 1 до 6 години, а в най-добрият случай получава условна присъда!

Или, всеки, който бъде заловен с половин цигара марихуана,  с някакво количество амфетамини, с каквото и да е количество хероин, с медикаменти, за които не притежава рецепта и т.н.отива в ЗАТВОРА, или в най-добрият случай, получава условна присъда! За съдиите вече ще е НЕВЪЗМОЖНО да отсъждат глоба, каквото беше практиката да момента.

До какво ще доведе това:

1. Както вече съм писала, преследването на употребата на наркотични вещества, не я намалява, а само принуждава хората, ползващи ги да се крият. Това води до трудности при търсенето на помощ, повишава рисковете от заразяване с кръвнопреносими инфекции (хепатити, сифилис и СПИН). В блога има доста информация по темата.

2. Това ще доведе до повишаване на криминалността сред младите хора, употребяващи наркотици (марихуаната е високорисково наркотично вещество според блгарското законодателство, намира се в списък 1, най-тежкият). Очакването е, огромен брой хора да се сдобият със свидетелство за съдимост, в което пише „Осъждан“. Знаем колко работодатели биха дали работа на човек с подобно свидетелство.

3. Това ще доведе до невероятно разрастване на КОРУПЦИЯТА сред полицейските служители. Единственият начин да се отървеш, ще е да подкупиш хваналият те полицай (няма да се спирам на моралното ниво на повечето служители в полицията). Корупцията ще се разрастне на всички нива, включително сред политическият елит (ако приемем, че има места където не съществува).

4. Полицейското преследване ще се насочи към преследването на хора, употребяващи наркотици, а не към организираните мрежи за трафик. Полицаите имат норма за задържане на нарушители, която доказва тяхната ефективност. Ясно е, че е по-лесно да се хване тийнейджър с трева, отколкото да се разбие цяла престъпна мрежа. Очевидно някой цели непреследването на разпространителите на наркотици на високо ниво.

5. Ще задръсти системата на правораздаването с малки дела, а тя ще стане още по-неефективна.

6. Ще наруши правата на пациентите, които ползват наркотични вещества с цел подобряване на здравното си състояние.

7. Ще засили стигмата и ще спомогне отритването на още по-голям брой хора, ползващи наркотични вещества от социалната и здравна системи.

За тези проблеми се сещам на първо четене, само от липсата на въпросния член, който е отпаднал от проекта за НК, но това не са само те.

Чл. 508. (1)Който отглежда или засява стрък марихуана се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и с глоба от 2 000 до 10 000 лв.

Чл. 509. (1)Който добива, произвежда, приготвя или преработва наркотично вещество или аналог на наркотично вещество, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години, с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева и с лишаване от право по чл. 60 (той гласи, че осъденият може да бъде лишен от право да: 1. заема определена длъжност; 2. упражнява определена професия или дейност.)

Чл. 511. Който подаде цигара с марихуана на някой друг, го склонява да употребява наркотично вещество и се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 512. Който прави купони, на които се ползват наркотични вещества и кани различни приятели, или приятелите му идват с техни приятели, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, с глоба от две хиляди до десет хиляди лева и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

Интересен е и Чл. 458. според който, ако си употребявал наркотично вещество и шофираш, наказанието е равно на наказанието на упортебявалите алкохол, имащи над 1,2 промила алкохол в кръвта. Алкохолът в кръвта, както ни е известно се даказва с кръвен тест, веднага след залавянето на извършителя. Когато говорим за употреба на наркотично вещество, обаче ще се проверява не дали си бил под действието му в момента на престъплението, а дали си пушил трева през последните 14 дни, колкото са нужни за изчистването на организма от веществото. Т.е. може да си взел амфетамини или да си пафкал джойнт преди 5 дни, отдавна да не си под влиянието им, но ако стане катастрофа с твое участие, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 2.

По официални данни за 2012 г. 300 000 човека някога са опитвали някакво незаконно психоактивно вещество в България. Реално всички те ще трябва да бъдат осъдени.

Подобни политики не помагат! Доказва го Русия, където разпространението на ХИВ сред инжектиращите наркотици, достига колосалните 80%.

Доказва го „Поправката Севлиевски“ от 2004 г, когато всичко свързано с наркотици, беше криминализирано.
Единственият резултат беше, че данните на Националния статистически институт за 2006 г. сочат драстично увеличаване със 171.5% спрямо 2005 г. на броя на престъпленията, свързани с наркотици, завършили с осъждане. Нека си спомним колко силна беше „Фирмата“ точно тогава. („Фирмата“ – огромна организирана мрежа за разпространение на наркотици)

Големият въпрос е защо подобна поправка се допуска? Членовете на работната група за изготвяне на НК, не са наясно чии интереси защитават или ги защитават целенасочено?

Ако не сте съгласни това да се случи, имате три седмици, да реагирате на nk@justice.government.bg.

| 12 Коментари