ЗАТВОР за всеки джойнт!

Непосредствено преди коледните празници в сайта на Министерство на правосъдието беше публикуван „новият“ проект за Наказателен кодекс. Слагам нов в кавички, защото по темата, за която пиша няма никаква разлика от предишното проектопредложение.
Освен множеството пропуски, които са споменати от БХК, за мен, страшно притеснителен е  Раздел IV „Престъпления против режима на наркотични вещества, аналози на наркотични вещества и прекурсори“, в който липсва член за престъпления по маловажност.

Не съм правист и няма да се опитвам да говоря на правен език. Ще се опитам да го кажа разбираемо. Според този документ, всеки който има нещо общо с каквото и да е наркотично вещество, отива в затвора за период от 1 до 6 години, а в най-добрият случай получава условна присъда!

Или, всеки, който бъде заловен с половин цигара марихуана,  с някакво количество амфетамини, с каквото и да е количество хероин, с медикаменти, за които не притежава рецепта и т.н.отива в ЗАТВОРА, или в най-добрият случай, получава условна присъда! За съдиите вече ще е НЕВЪЗМОЖНО да отсъждат глоба, каквото беше практиката да момента.

До какво ще доведе това:

1. Както вече съм писала, преследването на употребата на наркотични вещества, не я намалява, а само принуждава хората, ползващи ги да се крият. Това води до трудности при търсенето на помощ, повишава рисковете от заразяване с кръвнопреносими инфекции (хепатити, сифилис и СПИН). В блога има доста информация по темата.

2. Това ще доведе до повишаване на криминалността сред младите хора, употребяващи наркотици (марихуаната е високорисково наркотично вещество според блгарското законодателство, намира се в списък 1, най-тежкият). Очакването е, огромен брой хора да се сдобият със свидетелство за съдимост, в което пише „Осъждан“. Знаем колко работодатели биха дали работа на човек с подобно свидетелство.

3. Това ще доведе до невероятно разрастване на КОРУПЦИЯТА сред полицейските служители. Единственият начин да се отървеш, ще е да подкупиш хваналият те полицай (няма да се спирам на моралното ниво на повечето служители в полицията). Корупцията ще се разрастне на всички нива, включително сред политическият елит (ако приемем, че има места където не съществува).

4. Полицейското преследване ще се насочи към преследването на хора, употребяващи наркотици, а не към организираните мрежи за трафик. Полицаите имат норма за задържане на нарушители, която доказва тяхната ефективност. Ясно е, че е по-лесно да се хване тийнейджър с трева, отколкото да се разбие цяла престъпна мрежа. Очевидно някой цели непреследването на разпространителите на наркотици на високо ниво.

5. Ще задръсти системата на правораздаването с малки дела, а тя ще стане още по-неефективна.

6. Ще наруши правата на пациентите, които ползват наркотични вещества с цел подобряване на здравното си състояние.

7. Ще засили стигмата и ще спомогне отритването на още по-голям брой хора, ползващи наркотични вещества от социалната и здравна системи.

За тези проблеми се сещам на първо четене, само от липсата на въпросния член, който е отпаднал от проекта за НК, но това не са само те.

Чл. 508. (1)Който отглежда или засява стрък марихуана се наказва с лишаване от свобода от 1 до 5 години и с глоба от 2 000 до 10 000 лв.

Чл. 509. (1)Който добива, произвежда, приготвя или преработва наркотично вещество или аналог на наркотично вещество, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години, с глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева и с лишаване от право по чл. 60 (той гласи, че осъденият може да бъде лишен от право да: 1. заема определена длъжност; 2. упражнява определена професия или дейност.)

Чл. 511. Който подаде цигара с марихуана на някой друг, го склонява да употребява наркотично вещество и се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 512. Който прави купони, на които се ползват наркотични вещества и кани различни приятели, или приятелите му идват с техни приятели, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, с глоба от две хиляди до десет хиляди лева и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

Интересен е и Чл. 458. според който, ако си употребявал наркотично вещество и шофираш, наказанието е равно на наказанието на упортебявалите алкохол, имащи над 1,2 промила алкохол в кръвта. Алкохолът в кръвта, както ни е известно се даказва с кръвен тест, веднага след залавянето на извършителя. Когато говорим за употреба на наркотично вещество, обаче ще се проверява не дали си бил под действието му в момента на престъплението, а дали си пушил трева през последните 14 дни, колкото са нужни за изчистването на организма от веществото. Т.е. може да си взел амфетамини или да си пафкал джойнт преди 5 дни, отдавна да не си под влиянието им, но ако стане катастрофа с твое участие, наказанието е лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 2.

По официални данни за 2012 г. 300 000 човека някога са опитвали някакво незаконно психоактивно вещество в България. Реално всички те ще трябва да бъдат осъдени.

Подобни политики не помагат! Доказва го Русия, където разпространението на ХИВ сред инжектиращите наркотици, достига колосалните 80%.

Доказва го „Поправката Севлиевски“ от 2004 г, когато всичко свързано с наркотици, беше криминализирано.
Единственият резултат беше, че данните на Националния статистически институт за 2006 г. сочат драстично увеличаване със 171.5% спрямо 2005 г. на броя на престъпленията, свързани с наркотици, завършили с осъждане. Нека си спомним колко силна беше „Фирмата“ точно тогава. („Фирмата“ – огромна организирана мрежа за разпространение на наркотици)

Големият въпрос е защо подобна поправка се допуска? Членовете на работната група за изготвяне на НК, не са наясно чии интереси защитават или ги защитават целенасочено?

Ако не сте съгласни това да се случи, имате три седмици, да реагирате на nk@justice.government.bg.

Advertisements
| 12 Коментари

Смърт

Със сълзи в очите. Четвърти човек почина този месец. Сякаш работя в погребална агенция. А беше лесно да оцелее, просто му трябваше болница. Познавам го от години. Усмихнат и опитващ се. Един от многото, които не са имали „късмета“ да се заразят с ХИВ. Ако се беше заразил щеше да има достъп до метадонова програма, да има шанс да влезе в болница.
Но той не беше заразен. Разви двойна бронхопневмония. В Пирогов му дадоха рецепта за антибиотици, но му бяха казали, че трябва да влезе в болница. За да влезеш в болница с двойна бронхопневмония в България, трябва да имаш здравни осигуровки. Той нямаше. Почина днес на 32 год. Защото нямаше осигуровки.
Дани* (34г.) почина преди две седмици. Имаше бронхопневмония, нямаше осигуровки, а трябваше да влезе в болница. Правеше ремонти срещу хероин. Беше наистина добър майстор.
Галя* (36г.) почина в денят, в който разбрахме за Дани. Тя беше с ХИВ (късметлийка), беше в болница за втори път. С втора бронхопневмония. Лекарите направиха всичко възможно. Не успяха да се преборят.
Боно* почина. Имаше ХИВ. Нямаше капацитет дори да дойде на среща, за да го заведем в болница. Просто предпочете да умре.
Това се случи последният месец. Това са хората, за които знам, че починаха през последните тридесет дни.
Иска ми се когато се върна на работа след празниците, да не продължа с тази статистика. Съмнявам се.
В България, в 21 век, хора умират от лечими заболявания, защото нямат възможност да платят здравните си осигуровки. Умират защото зависимите нямат никакви пациентски права. Умират защото според здравната ни система, те не са болни.
А аз… Аз се чувствам виновна за всеки от тях. Аз съм един от хората, които не са променили системата.
Моля ви, простете ми.

*Имената са променени

Метър трева

Медийният мониторинг, който преглеждам ежедневно, днес зашлеви поредния шамар в полето на наркополитиките в родината (и на собствената ми лятна пасивност).

В него четем за сериозна заявка за проявява на здрав разум от страна на САЩ (известни с любовта си към рестрикциите), който „премахват ефективната присъда за незначителни правонарушения, свързани с наркотици“. Аз имам проблеми с някои от методите им, но това е огромна стъпка, въпреки тях.

Също научаваме „новината“, че употребата на наркотици в Португалия е спаднала с 50%. Там хората схванаха простата логика, че докато преследваш някого заради заболяване, шанс да го излекуваш няма и успяха за 10 години да намалят проблемната употреба на наркотици наполовина.

Ясно е, че медиен мониторинг започващ с тези две вести рязко покачва настроението ми. Помислям си, че вече няма начин – ще се наложи и нашите законотворци да използват главите си, ще се сетят за всички предложения, които сме направили, ще прочетат малко изследвания и най-после ще открием топлата вода и тук.

В този момент стигам до частта България и ме полива леден душ:

„20 грама марихуана открити при специализирана полицейска акция“
Две лица, момче на 15 години и жена на 28 години, са задържани при специализирана акция по противодействие на престъпленията, свързани с наркотици, проведена в Габрово и  Севлиево.

Специализираната полицейска операция е осъществена през периода 08/10 август. В Габрово е задържан 15-годишен младеж, у когото са открити 5 полиетиленови свивки със суха листна маса, която при полевия наркотест реагирала на „марихуана”.

В Севлиево, при проверката на л.а. „Фиат Брава” е намерен полиетиленов плик със суха зелена листна маса, която също реагирала на наркотичното вещество „марихуана”. Пликът е открит между предните седалки на автомобила. Установено е, че дрогата е притежание на 28-годишна габровка, пътувала в автомобила.

Наркотичните вещества /с общо тегло около 20 грама/ са иззети. Лицата са задържани за срок до 24 часа. По случаите в РУП-Габрово и РУП-Севлиево са започнати досъдебни производства.“Дарик Нюз Габрово.

Честно казано това е част от ежедневните новини. Защо впечатлява? Не впечатлява. Точно както избиването на евреите не е впечатлявало почти никой в Германия през войната. Свикнали сме да не мислим за това, че в Габрово едно 15 годишно момче ще се сдобие със съдебно досие, че вместо да ходи на училище и да се бори с пубертета, той ще обикаля полицейски управления, където, току що завършили психолози, ще „работят“ с „проблемното“ му поведение. Накрая ще му писне. Ще се захване с истински трафик. Ще отиде в затвора. Ще се научи на много по-сериозни далавери. Никога няма да плаща данъци. Ние ще го издържаме с 700-1000 лв на месец в затвора.

Не мислим и за това как точно харчим парите си. Две РПУ-та, три дни са преследвали в специализирана акция тийнейджър и млада жена… От години се опитвам да разбера каква е цената на това, естествено информация няма.

Но нещата не спират до тук. В България изобретихме нов метод за преценка на количество наркотично вещество:

„Конфискуваха метър марихуана от бл.35 в „Славейков““

„Саксия с метър марихуана е конфискувана от полицията от бл.35, вх.1 в комплекс „Славейков“. Акцията е била извършена по сигнал в събота. В апартамента на 21-годишния М.Д. полицаите намерили и иззели пластмасова саксия, в която бил засаден стрък марихуана с дължина 1 метър.

По случая е образувано бързо полицейско производство.“Бургасинфо

Адекватната и оцеляваща реакция е да паднем от смях от подобна новина. Сигурна съм обаче, че на М.Д. никак не му е смешно. Той е на 21г. и го грози условна присъда, в случай, че това е първо провинение. М.Д. има малшанса да живее в Бургас, което е по-прецакващо, защото съдиите там са по-строги от тези в София.

А относно количеството. За мен, шансът в стрък марихуана, с височина един метър, да има количество активни вещества за поне едно напушване е минимален. Това е като да арестуваш някого за кражба на кола, защото е спрял на улицата да я разгледа. Може би, тъкмо заради това не се споменава полеви наркотест, количество психоактивно вещество, а се изобретява новата мярка „Метър трева“.

| Вашият коментар

Протестът

Няколко уточнения,

говоря за протест, а не за протести, защото това което се случва последните 40 дни не са отделни инициативи. Това е единен процес, целящ един резултат, обединяващ хора с всякакви политически и морални уклони.

Обединяваща е непоносимостта към арогантността.

Не съм от вечно присъстващите на площада, към момента съм била там около 30% от времето, за останалото съжалявам и малко се срамувам.

Нямам твърди политически пристрастия, в годините съм се опитвала да гласувам по съвест, а не по аритметика. В резултат, само веднъж партията, за която съм гласувала е „печелила“ (влизала в парламента).

Мнението в този пост е лично и не съм склонна да търпя неаргументирани нападки.

И по същество:
В личен план, управлението на ББ беше страхотно за развитието на взаимоотношенията с баща ми, с когото винаги сме били на различни политически мнения. Освен при ББ, когато си го мразехме дружно и „безплатно“. Само в това отношение виждам каквато и да е полза от въпросния „политик“.

Подкрепям протеста. Напълно.

Ще се опитам да изкажа своята гледна точка. Сигурно ще преповторя милион чужди мнения.

Това е първият случай, когато нещата се случиха на секундата. Обявиха Пеевски и след часове хората бяха там. На практика без организация (както е и до сега). „Какво казва това, защо не реагирахте преди?“ питат журналистите. Просто е – „Водата кипна“, „Чашата преля“, „Дойде ни до гуша“. Това означава КРАЙ! СТИГА! ВИЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА НИ РАЗИГРАВАТЕ! Което, би трябвало, да е прекрасно за всеки демократичен политик. (Като работещ човек се радвам, когато имам шанса някой да ми казва дали и къде бъркам, какво мисли, защо го мисли, къде прекалявам, къде не съм достатъчно твърда, какво ново пропускам. Нарича се, да се учиш.)

За съжаление това се случи преди ЦЕЛИ 40дни, а политическата реакция е, меко казано, неадекватна.

Какво, обаче, се случи по време на целия протест?

Управляващите политици не искат да чуят единственото искане.

Те искат да намерят начин да останат в управлението.

Те твърдят, че се срещат с протестиращите, но имат проблем, „протестиращите“ не са едно еднинно тяло, те са като кошер-стотици хиляди тела съставят едно тяло, което ще се разпадне, но в един следващ момент (по Тери Пратчет).

Те броят протестиращите (по един странен начин, не можели да хванат препускащото шествие).

Те повтарят една и съща мантра. (Ще си позволя да цитирам мой приятел-активист от Русия „Когато Путин каже една лъжа няколко пъти,  медиите я повтарят, защото той ги притежава, след това майките и бащите ни я повтарят също, така тя се превръща в истина. Това е пропаганда.) Т.е. те правят ПРОПАГАНДА.
Кое е страшното в нея? Страшното е, че хората нямащи или неползващи интернет, остават излъгани. Хората, даващи си сметка, че не са удовлетворени, остават излъгани. Хората, които искат да им дадат шанс, също. Хората, които са професионално обвързани (цялата администрация, всъщност) не смеят да НЕ бъдат излъгани.

Те не могат да ПОВЯРВАТ, че нещо може да се промени.

Страшното е, че мантрите „Ще върнете Бойко“, „Няма кой да управлява“, „Злият Сорос им плаща“ (любимо! ще пиша само за това) повеждат по безкрайна спирала целия процес. Заради Пропагандата.

Страшното е, че България, отново, се управлява с лъжи.

Страшно е, че всъщност отново извикаха танковете (не искам да коментирам довода „Имам семейство, искам да спя, за да мога да работя“, всички протестиращи работят и вече системно недоспиват, но не бият.).

Хубавото:

Роди се гражданско общество (то винаги ще е рояк и винаги ще е много трудно да се срещне с който там поиска).

Медиите са коренно различни-вече гледам преки излъчвания на телевизии, които не съм поглеждала от години.

А най-хубавото е, че всички бъдещи правителства вече ще знаят какво ще им се случи, но никога няма да знаят как.

| Вашият коментар

Журналя (за кой ли път)

Преди малко попаднах на тази статия във в-к Сега, която няма да коментирам цялостно.
Искам да обърна внимание на частта, в която авторът много компетентно обяснява минусите на българския НПО сектор.
Винаги, когато се сблъскам с подобни коментари изпадам в тих бяс. От 10 години работя в неправителствена организация. Всичките ми колеги, винаги са давали сърцата и душите си за да върви добре работата. Сигурна съм, че не е открадната нито една стотинка. Счупваме се да се занимаваме с неща, за които не ни се плаща, а за ежедневните си задължения получаваме пари, за които лицето-журналист няма да отиде до редакцията си.
И тогава се появява поредният такъв, за който не е новина факта, че всички услуги за зависимите в България се покриват само от НПО сектора. За него е новина повтаряната от десетилетия мантра, че фондациите крадат. Да, ама не!
В цяла Европа НПО организациите се опитват да регулират дейността държавните структури, на повечето места успяват.
Тук също се опитваме да правим нещо подобно, но това не ви е важно…
Много по-важно е да се заядете с партия като Зелените, при това в стил – Бойко Борисов говори. Само да ви подсетя, че той май няма да управлява скоро, а отдавна никой не иска да чете нищо написано в този стил.
Г-н Божидаров, надявам се да драснете два реда с извинение, за да стане ясно, че говорите за конкретни организации, които са направили нещо нередно, заедна с имената им и нередностите.
За съжаление не мога да отправя това си очакване лично – не получавам линк за потвърждение на регистрацията си в сайта на Сега. Страницата ви във ФБ също не се отваря.

| Вашият коментар

„Хората от ОЗ“

Вчера гледах две театрални представления. Първо почувствах „Хората от ОЗ“, после ми казаха, че съм от тях… И се поласках.

След това гледах „Едно малко радио“ и … абе, нищо.

И се замислих, не за първи път, защо е театърът?
Имам ясен отговор за себе си. Театърът не се „гледа“, не се „дава“ , не се“излъчва“.

Театърът се чувства.

Трудно е да опиша какво е да „чувстваш“. То е като да можеш да опишеш какво е да си влюбен. (Аз и поезията сме на полюсите.)

При мен и двете се случват някъде там, на около четири пръста над слънчевия сплит. Отваря се една дупка… Пространство… Космос… за чувстване.

За последните десет години ми се е случвало три пъти.
Първият е крайно личен.
Вторият е „Приятнострашно“

Случи се и вчера.

И днес се случиха
„Хората от Оз“.

Този театър (не просто представление, а Театър) унищожава сигурността ми.

Някой каза, че било терапия – не съм съгласна. Терапията боли (и тук боли), тя ни дава себезнание, (и тук е така).
Но, гледайки „Хората от ОЗ“ аз не научавам повече за себе си, научавам повече ОТ себе си, отдавам се на усещането и се предавам да бъда това себе си, което съм.
Аз се харесвам, (можеше да е по-кофти.)

Но можеше и наистина да съм от ОЗ.

За  „Хората от ОЗ“, консервната кутия не е консервна кутия.
Мечтая за това.

| има 1 коментар

Престъпление и наказание

Вчера във Варна на една година затвор беше осъден 19 годишен младеж. Той е наркозависим и има предишни присъди за извършени престъпления.

На пръв поглед подобно съдебно решение изглежда правилно, а наказанието заслужено.

Тук ще се опитам да представя една различна гледна точка и евентуално различно развитие на събитията.

В конкретният случай, впечатление правят основно три неща, които са много силно свързани:

1. Човекът е на 19 години

2. Той е зависим

3. Има предишни провинения

Ще си позволя да поръзсъждавам върху тях. Щом един човек е на 19 години, елементарната аритметика казва, че той би трябвало да е в училище и да завършва образованието си. Не знам дали той е прекъснал или все още се опитва да учи, но от тук следват две основни линии на развитие: ако все още ходи на училище, то защо се е стигнало до там младежът да е в подобна ситуация? Общественото очакване е когато някой има проблем, особено когато този някой е непълнолетен, какъвто е бил въпросният „престъпник“ при извършването на повечето си престъпления, „нещо“ да бъде свършено относно това.  Ако е прекъснал училище, какво е могло да бъде направено по този проблем?

Той е зависим. Моят, доста богат, опит в работата със зависими хора показва, че твърде вероятно развитието на зависимостта е променило неговият живот. Твърде вероятно той е прекъснал образованието си, точно поради проблемите си с наркотиците. Хипотетично това се потвърждава и от факта, че има предишни провинения. И отново си задавам въпросът: Какво е могло да бъде направено?

За съжаление знам, че от страна на Държавната агенция за закрила на детето не мога да очаквам нищо. Знам, че и от социалните служби не мога да очаквам нищо. Психолозите в училищата, обикновено са свръх натоварени и често не особено добре квалифицирани. Аз знам, че плащаме на маса хора и институции за да седят по бюрата си и да творят огромно количество бумащина, без да имат шанса (дори и да имат желанието), реално да работят с децата в риск. Които от деца в риск се превъращат в деца изгубили шанс.

От друга страна в България съществуват прекрасно работещи програми за хора употребяващи наркотични вещества, които са готови да поемат тази грижа. Ясно е, че няма как да го направят без пари. За съжаление те биха дублирали работата на „институциите“, което няма как да оправдае съществуването на същите. работещите организации няма как да бъдет финасирани качествено.  Попадаме в порочния крът, в който хората, които могат да помогнат не се допускат да го направят, защото съществуват други хора, които трябва да помогнат, но нямат идея как.

Да се върнем към 19 годишният „престъпник“. Нееднократно съм обяснявала за липсата на смисъл от твърде късното включване на държавата при подобни случаи. Затворът не лекува зависимостта, той не превъзпитава индивида, той не дава шанс за бъдещо развитие. Той мъсти, той замазва очите на обществото, че нещо се прави, той е школа за повишаване квалификацията на престъпниците в него. Той е страшно скъп.
За М. Георгиев там ще бъдат похарчени минимум 6000 лв за една година. Това са парите, които са нужни за да бъде охраняван вътре, да получава някаква храна, да повиши незаконните си умения.

За доста по-малко пари, похарчени навреме, той можеше да получи адекватна помощ от ефективна програма, да прекрати/намали употребата на незаконни наркотици, да придобие социални умения, може би да се върне в училище, да се оттегли от престъпната си дейност.
За същите 6000 лв, ако в България бъде променен леко Наказателния кодекс, той можеше да избере да отиде в затвора и да излежи присъдата си или да започне терапия и да се опита да прекрати зависимостта си и да се вмести в общото разбиране за нормалност.
Това няма да се случи с него.

Но е време да помислим как може се случи със следващите хора в подобна ситуация. Със следващите 15,16, 25 годишни младежи, чиито живот ще бъде провален заради едното „осъждан“ в свидетелството за съдимост, заради едното „мръсен наркоман“, което ги преследва на всяка крачка, заради нашите насложени страхове и предразсъдъци.

Защото той можеше да има живота на съучениците си, които са опитвали наркотици, но не са развили зависимост. Просто защото са имали малко повече късмет.

 

 

 

| Вашият коментар