За приключенията, победите и колко си струва да не си „разумен“.

The team

Екипът! Моите герои ❤

На 9-ти май 2019 подписах един договор за наем, на 10-ти, един друг договор – за дарение. С договора за наем дългосрочно обвързах Център за хуманни политики с наемането на Розовата къща, с договора за дарение Фракарита България ни предостъпиха цялото оборудване на центъра.

Звучи супер, нали?
Изглежда страхотен старт 🙂
В този момент в сметката си имахме около 2000 лв… за наем, храна, заплати, режийни…

Така започна огромното приключение наречено Розовата къща.
В онзи момент не кроях планове, не подготвях стратегии, мислех само за следващия месец. Как да осигурим съществуването на Розовата къща още един месец? Това беше всичкото. Будех се нощем от ужас, че няма да стане, че ще се провалим, че ще изоставим вечно изоставяните хора, с които работя цял живот. Че ще им отнемем този последен остров на спокойствие и смисъл. Че ще се провалим…
Скочихме в това приключение без мисъл, без разумен подход, без идея откъде ще намерем пари. Нямаше време, трябваше да се реагира. Колегите ми от управителния съвет на центъра ме подкрепиха, в началото погледнаха ужасено, но след минутка огромното желание да не позволим и това да затвори, и то да умре, и съвсем нищо да не остане за „нашите хора“, надделя.
И скочихме! 

Нямам представа как измина тази година, нямам идея откъде се намериха толкова страхотни хора, които ни подкрепиха и позволиха къщата да оцелее. Дори не знам как стана така, че тя се превърна в символ на смисъл, смисъл който всичките ни дарители създадоха през тази година. Хората, които показаха, че ние заедно променяме света си, че ние го надграждаме, че ние разбираме колко е важно всички да живеят по-добре. Че ние можем да подобряваме и не бива да чакаме да го направи друг.

Добровоците! Невероятните ни доброволци! 

Невероятните хора, които ни подкрепяха със знания, контакти, които разпространяваха каузата ни всячески!

Всичко започна като игра, превърна се в победа и добре, че не бяхме разумни 🙂 Просто искахме да постъпим правилно.
Точен отчет ще кача по-късно, но мога смело да споделя, че само за тази година в къщата са намерили уют, подкрепа и подслон около 200 отделни човека – 6500 пъти! 6500 обяда, разговори, сълзи, безсънни нощи, разрешени неразрешими казуси…
Но и доста по-здрави хора, по-сити хора, по-добре облечени, по-разбрани, по-достойни и вече мечтаещи хора!

А аз през тази година от мрънкач се превърнах в оптимист.

Струваше си всяка секунда!
Благодаря на всички ❤

Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s