Rails Girls 11

И така, от няколко години, около мен се прокрадва концепцията за Rails Girls, която доста ми допада през цялото време, но ужасът от часовете по програмиране в училище и после в колежа (DOS, хора! Да! Знам… Млъквам и се отправям към старчески дом) все още ми държат влага, независимо че нямам обяснение защо точно.
Моята връзка с компютрите започна на „крехката“ възраст от около 13, когато Правец 16 беше на световно ниво, а екранът приличаше на нещо подобно, но започваше с С://

На едно такова нещо изкарах и първите си пари в живота, които възлизаха на наистина завидна сума за положения труд. Аз се сдобих с РОЗОВА китара (нямаше друг цвят в ЦУМ, всъщност нямаше друга китара…), а после вече нямаше място за работа за пионерчета в пионерския клуб на 120-то. Подозирам комсомолците се усетиха за „далаверата“…

И с китарата не ми провървя и тази страница от живота ми беше затворена завинаги.

Повече от десетилетие по-късно (2000-та…) се сдобих с компютър с Уиндоус, който известно време прашасва в къщи, защото аз предпочитам да пиша на ръка, филми се намираха трудно,  а нетя беше нещо, което се пускаше с E-CARD, през СТАЦИОНАРЕН телефон и се изчерпваше за минути…  (не намирам картинка на предплатените карти за нет, сори).
Плещя всичките тези тъптии, защото се опитвам да се оправдая за ужасния си и вечен страх от всичко свързано с компютрите и програмирането. Понеже съм дете на онези времена, дълго време нямах проблеми с хардуера – с лекота и без страх, сменях, добавях и чоплех под капака.  Виж създаването на софтуер винаги е било част от нещо не съвсем понятно и имащо потенциала да ми гръмне компа и  кой знае какво друго…
Доста по-късно, нещата се подобриха рязко – вече имаше квартална кабеларка за нет, появиха се мирката, форумите, още по-късно се появи WORDPRESS и да имаш блог не беше страшно, появи се гугъл и търсачките се превърнаха във втората ми същност, появиха се служебните компютри и се престраших дори да кача Убунту на една прастара и още любима машина…
През цялото това време, от думата „програмиране“ са ме побивали тръпки и съм си представяла едни дълги редове, започващи с С:// или dir и никога неводещи до правилното място… Още си спомням онази тъжна 4-ка по програмиране от 1994,  изкарана на контролно по програмиране, (проведено на лист хартия и с химикалка,) която е най-ниската ми оценка след тройката по Икономикс (обременеността на отличниците, които са се захванали с неща, които не са тяхна работа, е страшен …).
****
Напоследък стана популярно, че е супер яко да си програмист – представата е, че правиш нелоши пари, имаш свободата да не висиш в офис, а да бачкаш дистанционно, всички те гледат с прикрита възхита, защото си част от „якото“ непознато…
Преди няколко месеца, в момент на пълно обезумаване от настоящата си работа, заявих на Надя Данабашева, че искам да ме научи! Тя вика: „Кво да та уча?“; Аз: „Всичко! Уча бързо и съм работохолик, дай ми шанс и ще направя квот’ искаш!“
Данабашева (дооооста отегченааааа) ме поглежда с израза „що не сииии…“, но по подобаващ начин запазва спокойствие и казва: „Иди първо на Rails Girls и после ми се обади…“.

Честно казано, аз също бях: „пфффф! таа пъ…“
Скоро след това ми попадна онлайн реклама на Rails Girls, цъкнах ѝ да парща вести, щот аз така правя когато някой, на когото вярвам ми е казал, че така трябва.
Не след дълго взеха че ми писаха, че ставам и ме взимат за фрий обучение в рамките на ден и половина на 700 метра от дома ми. Имаше уговорки – ще ме хранят!, ще ме поят!, ще се грижат за мен!, а аз трябва да представлявам женско някакво съсловие в тая игра…

Мразя да си жертвам уикендите! Всичките ми приятели и колеги знаят, че това се случва само в екстремни ситуации. От горе на всички съм болна като куче… Ама Надя каза…  няма да изляза некъв нещастен мрънкач – мошеник, който дори не пробвал, преди да го разкарат…
И отидохме вчера.
И се оказах в друг свят!
В свят, в който 2+32=34 и това не се коментира, не се оспорва и никой не ти казва, че си кретен, че го твърдиш или че трябва да е 35 в името на „дипломатизъмът“ или зя дя ну наланиш някого, който е на власт.
Свят, в който повече от 50 високо квалифицирани тренера, даряват ден и половина от живота си за да въвлекат жени в бизнеса си, щото им е важно (обясниха защо сто пъги, има го в страницата им).
Свят, в който никой не те гледа като полезно изкопаемо (нищо, че си), щото всеки трябва да се уважава.

И любимото! Свят, в който ВСИЧКИ ми повтарят, че сууупер нормално да правя грешки нон-стоп и няма да стане нищо страшно!
****
Съмнявам се, че от мен ще стане програмист. Твърде нетърпелива съм и не се кефя на крайните детайли, които трябва да се спазват. В този момент си давам шанс да поцъкам, да си припомням прекрасното отношение на всички, истинската готовност да помагат и адската лекота на светогледа на хората там. Със Стеф (тренера ни) си говорихме, че това изживяване е страхотна бърнаут превенция на хора от помагащите професии и го вярвам супер сериозно. Също знам, че и програмистите имат какво да получат от нашата работа. Ще помислим за това.
А междувременно:

  • Момичета (от две до двеста години), организаротите са супер яки и ще се радват да ви въвлекат в този нов свят!
  • Момичета и момчета, които се занимавате с програмиране, търсят се инструктори!
  • Мили, прекрасни хора, които обичате да работите с деца и поназнайвате по малко програмиране: https://www.coderdojo.bg/ ви чакат!
  • Момчета, на които ви се програмира, просто ползвайте Гугъл и ще намерите стотици варианти за развитие! После елате като тренери на Rails Girls<3

Реклами
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s