Просто една история, която няма кой да напише

В тази история няма нищо необичайно. Няма причина за гордост, дуене и журналистически материали. (Всъщност няколко часа чаках във ФБ журналист, който ще се навие да драсне ред. После се сетих, че мога и аз. Не е медия, ама мога.)
Това е безкрайно безинтересната история на няколко човека, които организираха почистването на една градинка. Няма посолства, камери, няма известни личности. Има чиста градинка.
Хората, които работят със зависими на улицата пожелаха да направят още нещо за общността. Правят го регулярно, но днес е малко по-различно, днес там са три организации.

Шантавото е, че го правят го за същата оная общност, която звъни на полицията за да ги разкарат от същата тази градинка, онази общност, която ги псува, сочи ги с пръст и ги обвинява за всичките си проблеми, за общността, която е прелъстявана от политиците с обещанията да „махнат“ зависимите хора от там. После не ги „махат“, а общността гласува за следващия, който го обещае.

Да, става въпрос за хората, които работят със зависимите на улицата, става въпрос и за самите зависими. Никой не ги харесва твърде.  Но тия хора са си там. Винаги.
Толкова са яки, че се усмихват, когато ги ругаят. Толкова са яки, че „наркоманите“, които седят в градинката, скачат и започват да чистят с тях. Да, собствената си мърсотия, но я чистят. Саморъчно и с доста сериозна доза срам. Утре ще ги чуят как си крещят „Не хвърляй там, бе к****e! Няма пак да ти чистя лайната!“
А най-якото е, че доскоро това бяха хора само от една организация. После дойдоха и някои от служителите от Националният център по наркомании (това беше преди да им покажат, че не стават за нищо и да ги разпилеят).
Днес там бяха хора от три организации, които работят с „мръсните наркомани“ на улицата. Хора, които им помагат да са малко по-чисти, да са малко по-усмихнати и малко по-отговорни. Хора, които помагат и на нас да живеем по-добре, но повечето трудно го признаваме. Днес не съм ги виждала лично, но няма да се учудя пак да са ги ругали, че чистят градинката, при това заедна с клиентите си.
Това са те: (не знаят, че пиша за тях, но вярвам, че ще се зарадват на един „лайк“ тук)

This slideshow requires JavaScript.

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Просто една история, която няма кой да напише

  1. Стил каза:

    Не знам да се радвам ли, или да се ядосам, за това че се е намерил, някой умник, който ги е ругае

  2. Колини каза:

    Не мога да разбера защо винаги някой в тази държава трябва да ругае по друг…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s