Смърт

Със сълзи в очите. Четвърти човек почина този месец. Сякаш работя в погребална агенция. А беше лесно да оцелее, просто му трябваше болница. Познавам го от години. Усмихнат и опитващ се. Един от многото, които не са имали „късмета“ да се заразят с ХИВ. Ако се беше заразил щеше да има достъп до метадонова програма, да има шанс да влезе в болница.
Но той не беше заразен. Разви двойна бронхопневмония. В Пирогов му дадоха рецепта за антибиотици, но му бяха казали, че трябва да влезе в болница. За да влезеш в болница с двойна бронхопневмония в България, трябва да имаш здравни осигуровки. Той нямаше. Почина днес на 32 год. Защото нямаше осигуровки.
Дани* (34г.) почина преди две седмици. Имаше бронхопневмония, нямаше осигуровки, а трябваше да влезе в болница. Правеше ремонти срещу хероин. Беше наистина добър майстор.
Галя* (36г.) почина в денят, в който разбрахме за Дани. Тя беше с ХИВ (късметлийка), беше в болница за втори път. С втора бронхопневмония. Лекарите направиха всичко възможно. Не успяха да се преборят.
Боно* почина. Имаше ХИВ. Нямаше капацитет дори да дойде на среща, за да го заведем в болница. Просто предпочете да умре.
Това се случи последният месец. Това са хората, за които знам, че починаха през последните тридесет дни.
Иска ми се когато се върна на работа след празниците, да не продължа с тази статистика. Съмнявам се.
В България, в 21 век, хора умират от лечими заболявания, защото нямат възможност да платят здравните си осигуровки. Умират защото зависимите нямат никакви пациентски права. Умират защото според здравната ни система, те не са болни.
А аз… Аз се чувствам виновна за всеки от тях. Аз съм един от хората, които не са променили системата.
Моля ви, простете ми.

*Имената са променени

Advertisements
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.