„Хората от ОЗ“

Вчера гледах две театрални представления. Първо почувствах „Хората от ОЗ“, после ми казаха, че съм от тях… И се поласках.

След това гледах „Едно малко радио“ и … абе, нищо.

И се замислих, не за първи път, защо е театърът?
Имам ясен отговор за себе си. Театърът не се „гледа“, не се „дава“ , не се“излъчва“.

Театърът се чувства.

Трудно е да опиша какво е да „чувстваш“. То е като да можеш да опишеш какво е да си влюбен. (Аз и поезията сме на полюсите.)

При мен и двете се случват някъде там, на около четири пръста над слънчевия сплит. Отваря се една дупка… Пространство… Космос… за чувстване.

За последните десет години ми се е случвало три пъти.
Първият е крайно личен.
Вторият е „Приятнострашно“

Случи се и вчера.

И днес се случиха
„Хората от Оз“.

Този театър (не просто представление, а Театър) унищожава сигурността ми.

Някой каза, че било терапия – не съм съгласна. Терапията боли (и тук боли), тя ни дава себезнание, (и тук е така).
Но, гледайки „Хората от ОЗ“ аз не научавам повече за себе си, научавам повече ОТ себе си, отдавам се на усещането и се предавам да бъда това себе си, което съм.
Аз се харесвам, (можеше да е по-кофти.)

Но можеше и наистина да съм от ОЗ.

За  „Хората от ОЗ“, консервната кутия не е консервна кутия.
Мечтая за това.

Advertisements
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

One Response to „Хората от ОЗ“

  1. Joze каза:

    колко хубаво сте го написали …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s