Престъпление и наказание

Вчера във Варна на една година затвор беше осъден 19 годишен младеж. Той е наркозависим и има предишни присъди за извършени престъпления.

На пръв поглед подобно съдебно решение изглежда правилно, а наказанието заслужено.

Тук ще се опитам да представя една различна гледна точка и евентуално различно развитие на събитията.

В конкретният случай, впечатление правят основно три неща, които са много силно свързани:

1. Човекът е на 19 години

2. Той е зависим

3. Има предишни провинения

Ще си позволя да поръзсъждавам върху тях. Щом един човек е на 19 години, елементарната аритметика казва, че той би трябвало да е в училище и да завършва образованието си. Не знам дали той е прекъснал или все още се опитва да учи, но от тук следват две основни линии на развитие: ако все още ходи на училище, то защо се е стигнало до там младежът да е в подобна ситуация? Общественото очакване е когато някой има проблем, особено когато този някой е непълнолетен, какъвто е бил въпросният „престъпник“ при извършването на повечето си престъпления, „нещо“ да бъде свършено относно това.  Ако е прекъснал училище, какво е могло да бъде направено по този проблем?

Той е зависим. Моят, доста богат, опит в работата със зависими хора показва, че твърде вероятно развитието на зависимостта е променило неговият живот. Твърде вероятно той е прекъснал образованието си, точно поради проблемите си с наркотиците. Хипотетично това се потвърждава и от факта, че има предишни провинения. И отново си задавам въпросът: Какво е могло да бъде направено?

За съжаление знам, че от страна на Държавната агенция за закрила на детето не мога да очаквам нищо. Знам, че и от социалните служби не мога да очаквам нищо. Психолозите в училищата, обикновено са свръх натоварени и често не особено добре квалифицирани. Аз знам, че плащаме на маса хора и институции за да седят по бюрата си и да творят огромно количество бумащина, без да имат шанса (дори и да имат желанието), реално да работят с децата в риск. Които от деца в риск се превъращат в деца изгубили шанс.

От друга страна в България съществуват прекрасно работещи програми за хора употребяващи наркотични вещества, които са готови да поемат тази грижа. Ясно е, че няма как да го направят без пари. За съжаление те биха дублирали работата на „институциите“, което няма как да оправдае съществуването на същите. работещите организации няма как да бъдет финасирани качествено.  Попадаме в порочния крът, в който хората, които могат да помогнат не се допускат да го направят, защото съществуват други хора, които трябва да помогнат, но нямат идея как.

Да се върнем към 19 годишният „престъпник“. Нееднократно съм обяснявала за липсата на смисъл от твърде късното включване на държавата при подобни случаи. Затворът не лекува зависимостта, той не превъзпитава индивида, той не дава шанс за бъдещо развитие. Той мъсти, той замазва очите на обществото, че нещо се прави, той е школа за повишаване квалификацията на престъпниците в него. Той е страшно скъп.
За М. Георгиев там ще бъдат похарчени минимум 6000 лв за една година. Това са парите, които са нужни за да бъде охраняван вътре, да получава някаква храна, да повиши незаконните си умения.

За доста по-малко пари, похарчени навреме, той можеше да получи адекватна помощ от ефективна програма, да прекрати/намали употребата на незаконни наркотици, да придобие социални умения, може би да се върне в училище, да се оттегли от престъпната си дейност.
За същите 6000 лв, ако в България бъде променен леко Наказателния кодекс, той можеше да избере да отиде в затвора и да излежи присъдата си или да започне терапия и да се опита да прекрати зависимостта си и да се вмести в общото разбиране за нормалност.
Това няма да се случи с него.

Но е време да помислим как може се случи със следващите хора в подобна ситуация. Със следващите 15,16, 25 годишни младежи, чиито живот ще бъде провален заради едното „осъждан“ в свидетелството за съдимост, заради едното „мръсен наркоман“, което ги преследва на всяка крачка, заради нашите насложени страхове и предразсъдъци.

Защото той можеше да има живота на съучениците си, които са опитвали наркотици, но не са развили зависимост. Просто защото са имали малко повече късмет.

 

 

 

Advertisements
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s