Пак журналя…

На 6.11. 2010 отново се „насладихме“ на псевдожурналистически „мат`рял“. От дълго време се опитвам да обясня колко е важен стилът на писане на един себеуважаващ се журналист, че вече нямам сили да повтарям едно и също… От „нещото“ публикувано в 24 часа, обаче разбрах, че съм човек, който „зарежда“ „постите“ със спринцовки, че „целя“ зависимите с хероин, и че „разнасям“ консумативи… От това „нещо“, също разбрах, че журналистиката в България няма никакво намерение да помръдне от средновековния си изказ, да научи нещо старо за „белия“ свят, че и е важно да напълни съботния си брой с плява, вместо да съблюдава истинността и безпристрастността, с които се характеризира професията журналист…

В блогът на фондацията обяснението по случая е абсолютно ясно. Не мога да го кажа по-добре, но оставам безкрайно отчаяна относно драскаческите тенденции в българската преса и доста тъжна за хората, които се превръщат в жертви на тази „сила“.

Advertisements
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s