За писането и защотата

Деца :)))Обикновено пиша когато се ядосам, което ясно личи по блога ми:) Понякога ми се пише за нещо наистина красиво, но за красивите неща се пише някак, по-трудно. То и така трябва да бъде де, ако можех да пиша за тях трябваше да съм станала писател, поет, театрал, пък аз съм в социалната сфера. Сигурно и това обяснява много неща… Даже и да ги обяснява обаче, ме притеснява. Защо не мога да пиша за тях? Защо поста за Венеция седи недовършен от февруари, а е започнат с много любов и светлина? И май единственото хубаво нещо за което съм писала е „Приятнострашно“, което е не просто хубаво, а страхотно, но ми е едничко.

И сега пак няма да успея да възхваля пролетта и да се порадвам на птичките в този мноооого ранен за мен час. Дам! Понякога (като днес) ми се пише от сутринта. Събудих се рано, в 7.30, в събота – това обикновено е достатъчно да съм кисела и да гледам зло цял ден, но днес ме събудиха малките котаци, пък те успяват да измъкнат усмивка дори и в такива ранни часове. (Сега спят! Гадовеее! :)) Освен, че се събудих рано, се събудих и с въпроси в главата си „Why? Why? Why?“, а понеже не мисля на английски-никога-това доста ме учуди. Е, сетих се от къде иде това неясно „Why?“, та ще се опитам да разкажа тази история.

Миналата седмица времето беше страхотно, доста нечестно от негова страна, като се има предвид, че през уийкендите все вали. Както стана вторник и като светна т’ва ми ти слънцееее, цялата ми мотивация се завлече в гората и ме остави сам-самичка да се гърча в офиса. Ама к’во да правя, стиснах зъбки, колкото можах и затърпях. Търпението при мен е кофти нещо, никога не можеш да го задържиш дълго време наоколо, и точно както мотивацията, се омита в най-неподходящия момент. Та останала немила-недрага на не’ква кльощава воля да се боря с несправедливостите на живота, едва дочаквайки вечерта, какво друго ни остава, се завлякохме с приятели в „Ботуша“. Няма да коментирам кръчмата… само ще споделя, че след ремонта, който кой знае кога е свършил, градината още си е там 🙂 А това е наистина важно, защото в градината хората се чувстват по-близки някак: разменят реплики, искат си огънче, подслушват разговорите на съседната маса, крадат си теми за да им е интересно и на тях. По-топло е в градината дори когато захладнее. Та седим си ние и си циклим любимите теми: Колко бившите зависими са преебани когато си търсят работа, когато си мислят Cv-то, когато непризнавайки миналото си им се налага да крещят вкупом заедно с “приятелите си“ – “Мръсни дрогииии!“ . Тезите са няколко-преебани са, много са преебани, зверски са преебани.

Циклим си и темата за ромите-колко те са преебани, тук винаги излиза и тезата “Ама те нищо не правят за да си оправят живота“. Но пак стигаме до търсенето на работа, до крещенето „Ей, мангал!“, до писането на CV… И за „гейовете“ си циклим, на същите теми, по същия начин, само дето те крещят „Мръсни педалииии!“… И колкото и да циклим, аз оставам с усещането, че нещо изпускаме, че се въртим в кръг, а е нещо много просто, виждаме го, знаем го по някакъв начин, но не можем да го уловим. И както си ги мисля тези неща, дочувам от съседната маса, че ще продават място в Балкана. Ей, че хубаво-откраднах си тема:) Заговорихме се, разменихме координати (щото аз се опитвам да си повярвам, че някога ще набера достатъчна дисциплина, че да проимам кинти за място в гората:) Те си говорят на английски с некъв чужденец, който е най-малко учуден от комуникацията, която се случва между нас, усмихва се и супер позитивен.

Помечтахме, покопняхме и пак зациклихме на нашите теми…

Докато от съседната маса не чух неколкократно „Why? Why? Why?“, то любопитството не ми е неприсъщо никак, та без особен срам заподслушвах какво пък чак толкова е защоткал тоя тип. Е! Нищо ново под слънцето се оказа. Чуди се човека как да отговори на защотата на детето си. И те ни бяха свили темите, и те си циклеха на тях, но май успяха да ми дадат отговори някакви.

Така и не разбрах за кои точно говорят-зависимите ли, гейовете ли, хората над петдесет търсещи работа, ромите… Разбрах само, че оправданието на този мъж (българина, не англоговорящия), да не „разбира“ тези хора е, че не знае как да отговори на прост въпрос на детето си: Татко, защо тези чичковци се държат за ръка? – той гОркия блокира. Татко, защо този батко ходи като призрак по улицата и всички го заобикалят? – татко пак блокира… А защо тази леличка ни иска стотинки? А защо това дете е облечено с чак толкова шарени дрехи? Защо небето е синьо? Защо си нямаме куче? Защо Гошко ме наби? И мъжът забива, няма отговори. Защото го е страх! Защото е научен да го е страх и е убеден, че за тези неща не се говори с детето, че това е ЛОШО, моето дете.

А е толкова просто: чичковците се обичат; баткото е болен и има нужда от помощ; леличката не е получила работа защото е над 50; детето е с шарени дрехи защото такава е неговата култура; не знам защо е синьо небето, но ще проверим; мързи ме да разхождам куче всяка сутрин. А Гошко те наби заради очилата ти, но ти не се ядосвай за това, ние ще му обясним…

Английскоговорящият отнякъде си, се опита да вкара идеята „ Ми ще му кажеш, че си бил млад и си направил грешка, то ще разбере“, никой не го разбра…

Advertisements
Публикувано на Без категория. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s