Метадонът

 Подтикната от един репортаж по Нова телевизия, си дадох сметка, че масовата представа за поддържащите терапии в България е точно такава, каквато беше представена. Няма да изпадам в мисли защо тя е толкова далеч от истината, каква е вината на журналистите, какво е стигмата и т.н. Тук ще се опитам да обясня защо метадона е животоспасяващ и абсолютно нужен.

„Поддържащото лечение с метадон намалява и/или елиминира използването на незаконни упойващи вещества. Намалява престъпността, свързана с употребата на опиати, и позволява на пациентите да подобрят здравния си  и социален статус. В допълнение, записването в поддържаща метадонова програма намалява разпространението на инфекциозни заболявания, свързани с инжектирането на наркотици, като хепатит и ХИВ. Основните ефекти на метадона са облекчаване на наркотичния глад, подпомагане на въздържанието,  блокиране на еуфорията свързана с употребата на опиати. Установено е, че метадона е медицински безопасен и не съдържа седативни съставки.  Също така е приемлив за ползване от бременни жени пристрастени към опиатни вещества.“

Смятам, че е редно да се замислим кое е най-важното за един човек борещ се със зависимостта си към хероина. И съм сигурна, ще се съгласите, че първото нещо е той да остане жив, второто е да бъде здрав, да бъде ангажиран, да има възможност за развитие…  Всички тези критерии се покриват от осигуряването на един евтин и достъпен медикамент – метадона. Знам, че много хора ще ми заобясняват как „Те са си го направили“, „Това си е избор!“ и т.н. предрасъдъци, но ми се ще да приемете, че тези хора са болни, че за зависимостите е отделен цял раздел в МКБ 10, което генерално отхвърля тезите за избора. Зависимите са болни и могат и трябва да бъдат лекувани! Един от начините за справяне с употребата на наркотици е т.нар. поддържащо лечение, което обикновено се прави с метадон. Успоредно с приема на това лекарство е нужно да бъде осигурена и психологическа терапия, социално въвличане, стабилна подкрепяща среда.

Метадоът не е панацея, той е средство подпомагащо спирането на употребата, с цел реално личностово преструктуриране. Той дарява така нужното време на заболелия човек. Плюсове, които не са за подценяване в конкретни ситуации. По закон на поддъжаща терапия с метадон могат да бъдат приети само лица навършили 18 год. (към което аз имам коментари), които задължитело преди това са минали поне три несполучливи лечения. Към него се пренасочват всички серопозитивни употребяващи опиати, както и всички бременни жени с този проблем.

Но да се върна към репортажа на Нова ТВ, който много ясно ни налага мнението, че едва ли не всички злоупотребяват с лечението си. И да си зададем въпроса защо това се случва? Отговорът е прост: защото в България има около 5600 места в метадоновите прогами, от които едва около 500 са безплатни (всички останали се намират в частни програми, за които се плаща). Официално инжектиращите опиати в страната са около 30 000. В останалите места за лечение има толкова малко хора, че на практика те са статистически незначими. В двете лицензирани терапевтични общности имат около 50-60 клиента, в клиниката в Суходол, където към момента са прави само детоксификация – 16 легла, в дневните и вечерни центрове – около 30-40 човека, и някакъв брой хора в психиатричните клиники, които имат прием за зависими. Той не е известен, но самите клиники са 12 за страната, като всяка от тях е в състояние да поеме едновременно по няколко човека. Всички останали са в ръцете на отделни психиатри, психолози, общопрактикуващи лекари, нерядко и на откровени шарлатани

На фона на цялата липса за лечение в страната, метадона остава единствения (не)достъпен вариант за спасение. Но за да успееш да дочакаш реда си в безплатните програми често са нужни 5,6-7години, през които… ако ужасно ти е писнало и виждаш, че си на път да умреш намираш начин да си купиш метадон „на черно“.

Изобщо черният пазар на каквото и да е, е продукт от наличието на дефицит. България страда от остър дефицит за лечение на зависимости, където включвам и поддъжащите програми. И може би, е най-добре да се замислим какво можем да направим в тази насока, преди да ползваме гръмки фрази, за това колко „кофти“ са тези програми и колко неуспешни са техните пациенти. Защото драги зрители, няма да видите успешните пред програмите, те няма да ви дадат интервю, няма да покажат лицата си и няма да си признаят, че са справили с този огромен проблем. Това би ги оставило без работа, без шансове за развитие, без част от приятели им, без комуникация на работното място… Това отново би ги изпратило в ъгъла, където са всички хора с проблеми, които не искате да видите.

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

8 Responses to Метадонът

  1. Анна Любенова каза:

    Статията е много добра и много вярна! Не разбирам желанието на някои журналисти да сринат, да оплюят, да опозорят всичко по пътя си, само, за да бъдат интересни. Къде е отговорността ви, дами и господа журналисти, към тези, които са останали извън фокуса на вашия репортаж? Защо не разкажете историята на тези, на които метадоновото лечение е спасило живота и им е дало шанс да живеят нормално. Те са болшинство, уверявам ви. Защото е по-лесно да отидете на „постата“ и да снимате двама-трима, на които животът им е крив и без това…

    Метадоновото лечение отдавна е доказало ефективността си в множество научни изследвания и е несериозно това да бъде оспорвано по какъвто и да е начин. Друг е въпросът защо действително в България има проблеми около неговото прилагане, защо достъпните програми са малко, защо персоналът в тях е недостатъчен, за да осигури качествена грижа и психосоциална подкрепа… Но начинът да се справим с тези проблеми е да зададем правилните въпроси на хората, които носят отговорността, а не да „очерним“ програмите в тенденциозни репортажи и да настроим обществето, като сринем и без това малката вяра, че хората със зависимост имат шанс.

  2. Димитър каза:

    Журналистите винаги преувеличават,иначе ще умрът от глад.

  3. Id. каза:

    Hi, Ulele! Mnogo veren text! Imam lichni prichini da obyrna vnimanie, no i profesionalen interes:) heh:) kym nego. Dali bi pozvolila da se publikuva na stranicite na kazanlyshki sedmichnik ‘Dolina“?

  4. uleule каза:

    Разбира се, публикувайте 🙂 Добре е само да споменете източника на информация.
    Вярвам, че колкото повече хора разберат за какво става въпрос, толкова по-бързо ще се оправят нещата.

  5. joro каза:

    Метадонът е синтетичен ефективен аналгетик с наркотични свойства. Предписва се като таблетки или инжекции при силни болки, както и като сироп за пристъпи на кашлица.
    Освен това метадона се използва за лечение на хероинова зависимост.
    Днес този опиат е известен главно като заместващо хероина средство и е предназначен за лечението на хероинозависими.
    Метадонът е синтезиран преди около 50 години и вече около 30 години медиците от цял свят дискутират доколко е целесъобразно използването му при лечението на наркотичната зависимост.
    Основен довод против използването на метадоновата терапия е доказаната информация, че метадонът не помага на наркозависимите да се откажат от наркотиците. Става банално заместване на един наркотик с друг.
    Съществуват няколко мита за това, че метадонът има някакви преимущества в сравнение с хероина:
    · Мит 1 Потребителят на метадона может да живее в нормален жизнен ритъм във връзка с по-дълготрайното действие.
    Съвременните медицински научни източници и практиката показват, че действието на препарата се усеща кратко време след приемането. При по-дълго използване толерантността към наркотика се повишава, което не изключва възможността за вземане на доза, несъвместима с живота;
    · Мит 2 Метадонът обикновено се приема на таблетки, а не венозно, което изключва възможността за заразяване със СПИН и хепатит С.
    Има информация, че за получаване на по-бърз ефект таблетка метадон се стрива и разтваря във вода, след което се въвежда венозно, като не може да бъде изключена възможността една спринцовка да се използва от група наркозависими. Освен това в съдовете неизбежно попада бяла глина, която се натрупва в белите дробове, предизвиквайки талкоза;
    · Мит 3 Метадонът излиза по-евтино от скъпия хероин.
    Изследванията на този въпрос са доказали, че ако толерантността към метадона при наркозависимия се повишава, е необходима все по-голяма доза, за сдобиването с която наркоманът не се спира пред нищо;
    · Мит 4 Метадона може да бъде щателно дозиран, така че се намалява опасността от предозиране.
    Доказано е, че започването на лечение по метадонова програма може да стане причина за смъртта на пациента, особено през първите дни на такова лечение, ако се предписват достатъчно високи дози и при обща висока толерантност към опиатите. При пациентите, които са получавали лечение с метадон и са го прекъснали, смъртността е по-висока, отколкото при наркоманите, които никога не са се лекували с помощта на метадона.

    За да бъде намалена смъртността при наркоболните, които се „лекуват“ по метадоновата програма трябва този препарат да бъде приеман неограничено дълго време, при това в големи дози. Т.е. метадонът може да изпълни своята терапевтична функция само в случай, че ще се взима като обикновен наркотик без всякакви ограничения – това фактически е легализация на наркотик. Избавянето от зависимостта от него се оказва понякога по-сложно, отколкото лечението на първичната зависимост.

    • uleule каза:

      Joro, това което си написал би звучало много по-разумно, ако не беше копи-пейстнато от автор с никнейм „противнаркотиците“, както и ако беше копи-пейстнал всичко от поста им 🙂
      Нека, за да сме коректни да добавим и остатъка:
      „В Медицински център „Полинар” успешно се прилага програма за преодоляване на зависимостта от метадона.
      Както и лекуване на хероинозависими БЕЗ заместващи препарати. Настоятелно ви препоръчваме да помислите добре преди да преминете към заместваща терапия.
      Синтетичният наркотик може да се окаже много по-опасен и по-труден за извеждане от организма, отколкото натуралните наркотици.http://polinar.com.ua/help/about_drugs/135

      Науката казва друго 🙂

  6. raew каза:

    Прочети „Голия обяд“ на Уилям Бъроуз. Там има доста истини за тия неща, за които пишеш

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s