Право на отговор

Екипът на Направление „Психично здраве” към Националния Център по Опазване на Общественото Здраве се възползва от правото си на отговор относно „култовата“ статия в Монитор:

„Какво (не)разбрахме от статията на в. „Монитор”?

 

На 06.04.2010г. във в. „Монитор” беше публикувана статия на г-жа Соня Ангелова

„В русенския психодиспансер: Наркомани избиха зъби на доктор”. Повода за настоящето становище на Екипа на Направление „Психично здраве” в НЦООЗ е нетолерантния, груб и стигматизиращ език на авторката, представяне на отделни факти извадени от контекста, както и използване по некоректен начин имена на професионалисти.

В медицината винаги има риск – от заразяване, от увреждане при работа с определени апарати и химикали, от агресия. Законодателството до някаква степен е решило проблема, компенсирайки този риск с редица привилегии – намалено работно време, допълнителна храна, допълнителна отпуска допълнително заплащане. Друг е въпроса доколко са адекватни на риска тези мерки, но те са факт и не бива да се премълчават.

На същите рискове е подложен и пациента, включително и на риск от пряка увреда.

Случилото се в психиатрията в Русе се случва ежедневно в различни болници, спешни звена, домове и т.н. Рискът е постоянен. Той не може да бъде премахнат дефинитивно. Затова най-важното е той да се познава и работещите да са обучени да се справят в повечето ситуации.

Поради всичко това – случилото се в Русе е нищо по-различно от трудова злополука. Причина за нея би могла да бъде материалната база или човешкият фактор.

Агресията в една или друга степен е присъща на всеки жив организъм, явявайки се инстинктивна форма на поведение, чиято цел е самозащита и преживяване в средата. Агресията винаги се явява в резултат на фрустрация.

Авторът Соня Ангелова описва в статията си: „Наркомани пребиха доктор и дори му избиха зъби, докато той се опитваше да им помогне да се откажат от зависимостта си в русенския психодиспансер.” Ние смятаме, че лечението на зависимостта трябва да се разглежда като процес и по тази причина описаното означава, че или през цялото време на лечението „наркоманите” са пребивали доктора, или още преди да е започнало лечението той е бил пребит,.

Агресията може и трябва да бъде контролирана, но за това са необходими:

  • материална база;
  • обучен, квалифициран и поддържащ нивото си персонал;
  • спазване на съотношението персонал-пациенти;
  • спазване на законодателството;
  • координация на действията

От снимките във вестника (ако са от мястото, за което основно се пише) се вижда материалната база. Нарушаването само на това звено от контрола е достатъчно за провала на целият процес на контрол над риска от агресия.

И д-р Матева и доц. Тотева признават, че наличният персонал не е достатъчен. Това показва, че нивото на риска в болниците в Русе и Суходол, а вероятно и в цяла България е екстремално повишено. То няма да бъде намалено ако се удължи престоя на пациентите. Напротив това ще доведе до неговото увеличение и риск от все по-тежки инциденти.

Желанието на неправителствени организации да подпомогнат лечението на пациенти със зависимост, извършили правонарушения е похвално. Но изваждането им от една институция (затвор) и преместването им в друга (психиатрия) ще реши ли проблема?

Коя е гаранцията „че нещо ще се прави” в другата институция при тези условия, които не са променени?

Ако приемем разходите за лечение на зависими в комуните (според статията във вестника) за база за изчисление, то се оказва че сумата за 2 000 зависими в затворите ще е около 30 милиона лева месечно. Това е приблизително бюджета за всички изпълнители на извънболнична медицинска помощ – общопрактикуващи лекари, специалисти и дентални лекари взети заедно. Отделно от това е необходимо планирането на разходи за сгради.

Никой не дава предложения как да бъде привлечен персонал за тези заведения и как би се отразило за България отделянето на тясна специалност наркология?

Всички направени предложения са в духа на медицинският модел на болестта – щом има болест, дори да не желае, пациента ще бъде лекуван.

Увеличаване на срока на задължителното лечение не беше постигнато и в 50-те години на миналият век, когато в България психиатър загина от ръката на пациент.

И най-важно, за което почти не се говори – не се дават пари за превенция, за ограничаване на възможността за възникване на болест. Винаги се говори за тежки, нелекувани, опасни пациенти. Всички забравят, че тези хора са били и са наши роднини, че няма застраховани от психичната болест и че последствията от нея не могат да се намалят с нови ограничения.

Накрая искаме да цитираме един от доайените на българската психиатрия, проф. Иван Темков, който преди 20 години казва: „Модерната психиатрия е луксозна дисциплина“ и да покажем как изглежда една стая за изолация на опасни за себе си или околните пациенти в психиатрична болница в Белгия.

 

 

08.04.2010г.

Екип на Направление „Психично здраве”,

Национален Център по Опазване на Общественото Здраве „

Advertisements
Публикувано на Разни си неща и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s