ОБЕЗУМЯВАНЕ

Много емоционален се очертава този пост. Който иска да се чувства добре да спре да чете, сега.

Винаги съм смятала, че най-голямото нещастие, което е могло да се случи на планетата, сме били ние-хората. Нагли, безочливи, оцеляващи по дифолт. Незаслужили нито частица от земните блага, влачейки огромните си преяли тумбаци върху току що поникналата зелена трева, стъпквайки и посичайки всичко по пътя си. За да ЯДЕМ повече и повече, и повече, да тъпчем търбусите си до смърт, да превърнем задниците си във футболни игрища, а след това да мрънкаме колко сме нещастни, че трябва да отслабнем защото така повеляваме….

Казват, че хлебарките били лоши. Що за безумно тъпа идея е да съдиш някого, че иска да живее, да оцелява и да се размножава. Като се замисля, не се сещам за затлъстяла хлебарка-сещам се за мазна, неприятна, бърза, бавна, гнусна, разпльокана…, но не и за тлъста.

Нека оставя хлебарките намира, те нямат нищо общо с цялата мърсотия на този свят, защото ние създаваме мърсотията, в която те живеят. Ние сме създали всичката възможна мърсотия, но най-страшната е тази в душите ни. Лицемерно я подхранваме и балираме,  складираме вътре в себе си и се хвалим с това колко сме „опитни“, „преживели“ и, видиш ли ти, „мъдри“. А когато трябва да покажем тази толкова прехвалена мъдрост, се скриваме зад купищата си боклук и твърдим, че това не зависи от нас, че ние достатъчно сме направили, достатъчно сме се постарали…

Какво направи ти? Да да,  теб питам! Какво ти позволи да смяташ, че се направил нещо смислено в живота си? Какво е смислено, а? Що, бе човек, си мислиш, че имаш правото да се чувстваш удобно? Нямаш го! Живееш на тази планета назаем, никога не го забравяй – НАЗАЕМ! Докато генерално й писне да се занимава с това изродено нищо-човечеството и не го изтръска от гърба си като бълха от кучешка козина.

Стана много бля-бля този пост, а не исках да е така. Исках да разкажа, да се поядосвам, да поплача за едно дете… Заради сълзите на това дете… Но си дадох сметка, че вече съм писала тук за него, не беше точно той, беше с друго име, но със сходна съдба. Онзи не плачеше, този плаче. И двамата нямат шанс, родили са се без шанс преди 18 години и ще умрат без шанс, вероятно твърде скоро… И на никой, ама на никой на този свят не му пука за сълзите, за празнотата в душите им.

На теб пука ли ти? ЛЪЖЕЕЕЕЕЕШШШШШШ!!!!!!!!

Престани поне да лъжеш, поне си признай, че единственото важно нещо на света си си ти. И като стигнеш до вечната истина, че това е така, си позволи да си направиш кефа да се почувстваш добър човек. Тогава погъделичкай затлъстялото си его и направи нещо заради тези вонящи, 18-годишни, спинозни, друсащи се, бездомни, мръсни, черни… сълзи.

Благодаря за вниманието!

Advertisements
Публикувано на Разни си неща. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s