Има и едни такива хора

steps_bus

          Аутрич работници. Едни такива… странни. Захилени, брутални, позитивни, почти нереални.

Обикалят улици, канали, мазета издирвайки едни такива хора-инжектиращи наркотици.

Въоръжени са с бус и раздават нови спринцовки и игли. Просто ей така…

„Алоооо, к`ви сте вие беее? Що ги карате да друсат? Хероин подарявате ли им? Лелелеле, колко пари откраднАхтееее! Тия са спинозни, в затворо ги водете!„  им казват разни „нормални”, а те се усмихват, обръщат го на шега и обясняват как…

Има и едни такива хора…

Гошко е на 19 вече. Къдрав и захилен до ушите, с огромни маслинени очи. Вони! Бездомен е от … цял живот. На 19 е, ама изглежда на 14, като ни види и погледа му блясва, знае си той, че ще има някоя далаверка. Според правилата ни е забранено да му даваме пари, ама какви ти правила когато си го виждал как лакомо захапва огризка от сандвич, подаден от случайна непозната, какви правила като знаеш, че спи на улицата от дете, завит с кашони. А да, кашоните… Те топлят, но пък са опасни се оказва. Решили едни „нормални” тийнейджъри да си поиграят с пистолета на татко, пък по случайност ли, как ли, се прицелили точно в неговия кашон… „Добре, че само краката ми оцелиха”. Хванали го приятелчетата му , с които живее там в кашоните, и го закарали в „Пирогов”, е за това е жив Гошо. Ама и двата му крака са надупчени, та сега се разхожда с бастун. Бастунът скоро го измъкна отнякъде, преди 10-ина дена се подпираше на две пръчки-трудно се ходи с два прецакани крака.

Споменах ли, че Гошо инжектира хероин от дете? А, май пропуснах! Пък ония другите „такива хора” бяха търсили майка му, той си има майка, а тя си има къща… Ама казва „ Кой бе? Тоя ли, бе? Кво ме интересува тоя?! Да мре!”

„Той ти е син!”

„Никакъв не ми е ! Не искам да го знам! Я да бегате от тука, че…” . Не разбрали колегите какво ще стане, след че-то, но разбрали, че тук той помощ няма да получи.

А споменах ли, че Гошо е серопозитивен от 14 годишен? Е, така е. Но си няма лична карта, че да започне терапия. Той никога не е имал документи, водиха го да му вадят, но нещо все не става. Поискали подпис от майката, пък тя не ще да го знае… Пак ще го водят, пак ще се борят с бюрократщината. Няма как иначе да влезе в метадонова програма и да започне антиретровирусна терапия, няма как да отиде в приют…

Водиха го в „Каспар Хаузер” , но нещо се е уплаши и разправя, че не ще да се занимава…

Изпратиха го в „16+” и от там се омете моментално, натупали го били другите младежи в къщата… Вярно ли е , не е ли? Няма как да разберем, но той си се чувства най-добре на улицата, най-добре забравен, най-добре в кашона….

 *****

„Бате Иво, ще ми дадеш ли два лева?” подхилква се хитричко с тоя, неговия поглед.

„Ей, Гошееее писнА ми от тебе, да знаеш…” Иво се е нахилил до ушите, подавайки банктнотата. Кефи се, че го вижда, че е жив…

„А една цигарка ще ми дадеш ли?” пробва се отново Гошо

„Лелеле!!!

 Абе Юле, пОгледнИ го тоя, беееее!!! К`во да го правя? Ше те тепам, ей!” и пак огромна усмивка, а цигарата отдавна е подадена…

*****

Advertisements
Публикувано на Разни си неща. Запазване в отметки на връзката.

One Response to Има и едни такива хора

  1. Pingback: Наста « Ule's Blog

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s