Скромно-нескромно, но номинирах фондация “Инициатива за здраве” за човек на годината. Трябваше ми малко побутване и помисляне, дали е редно да го направя, все пак аз работя тук 
Но реших, че не е важно къде работя аз, а какво правят тези хора от толкова много години, колко ценни са те за клиентите си, а най-най-важното са хората, с които работим и които разчитат на нас да направим нещо макар и дребно, макар и недостатъчно, макар и само да им кажем, че вярваме в тях.
В номинацията пише: “само за последната година екипът на фондацията е съдействал на 4000 свои клиенти да повишат социалния и здравния си статус. 1300 човека са получили безплатно консултиране и кръвно тестуване за хепатит В, хепатит С, сифилис и ХИВ. Десетки хора са имали достъп до здравно обучение, а 47 човека, които са заразени с вируса на СПИН са подпомогнати да преодолеят социалната изолация и да бъдат включени в терапия, даваща им шанс за по-дълъг и пълноценен живот.”
Супер показателни цифри са това, но са само цифри. А ние не работим с тях, ние работим с Мила, Георги, Петър, Атанас, Борил, Боряна….
Ние знаем как Мара няма как да си извади лична карта, спи в дупката, ръси стотинки и за капак я съдят за просия. Честно, бе! За просия! Има си три акта, които за да плати трябва да изръси на светофара, пък те са и написани точно за това….
Ние познаваме Пенчо, дето е пипнал ХИВ някъде из Испанско, но въпреки това се стегна, завърши 10-и клас, намери си работа и точно тогава, точно когато нещата в живота му се подредиха за първи път, БУМ! съдът се сети, че може да го вкара в затвора за дело от 2004, за притежание на 10 грама трева. Сега той е там, без терапия, без училище и без работа…
Ние познаваме Иван, който преди няколко месеца стартира метадоновата си терапия, създаде прекрасно семейство с прекрасно дете, но съдбата се пошегува с него и той настъпи оголен електрически кабел, докато поправяше водопровод…
Ние познаваме и Добри, Дела, Евгени, Пепи, които след като спряха употребата на наркотици направиха кариери в областите, в които работят. Сега са супер уважавани експерти и никой не би могъл да си помисли, че някога са взимали хероин….
Но ние също познаваме Асен, Милен и Симона. Ние познаваме и всички хора, за които съм писала в този блог и всички пречки пред тях/нас. Това сме ние, а аз … аз искам колегите ми да получат поне минимално признание за къртовския си труд. Пределно ясно ми е, че няма начин да спечелим наградата на публиката. Има къде-къде по-лицеприятни номинации. Но, ако смятате, че си струва този труд да бъде оценен, натиснете like тук.
Благодаря!
