Ще има друг пост, където специално ще разказвам надълго и широко колко невероятни неща научих по време на престоя си в CEU в Будапеща, на курса “Наркополитики и човешки права”. Днес ще се опитам само грубо да преведа основните препоръки на Глобалната комисия за наркополитики, която включва в състава си множество известни политици и законотворци. Изводът е абсолютно ясен – Войната с наркотиците трябва да бъде преустановена незабавно. Както всяка друга война, тя носи само злини.
Основните предписания относно бъдещите политики са:
“- прекратяване на криминализацията, маргинализацията и стигматизацията на хора, които употребяват наркотици, без да причиняват вреди на околните. Прекратяване на популяризирането на погрешните твърдения относно употребяващите, произвеждащите и продаващите наркотици.
- окуражаване на правителствата да експериментират с посока правно регламентиране на наркотиците, чрез което да подкопаят основите на организираната престъпност и да подобрят достъпа до здравни услуги на гражданите си. Тази препоръка се отнася в най-висока степен за марихуаната, но би могло да се мисли и в контекста на други наркотични вещества. Да се вземат мерки в посока предоставяне на здравни услуги на хората в нужда, които да включват не само достъп до метадон и бупренорфин, но и подържаща терапия с хероин, метод за лечение, който е доказал своята ефективност в редица европейски страни и Канада. Осигуряване на достъп до стерилни игри и спринцовки и други услуги предлагани от програмите за намаляване на щетите от употребата на наркотици, които са доказали своята ефективност за намаляване на предаване на ХИВ и други инфекции предавани по кръвен път, както и фатални свръхдози. Зачитане на човешките права на хората, които употребяват наркотици. Премахване на съществуващите практики на злоупотреба с хората, извършени в името на лечението – като принудително задържане, принудителния труд, и физически или психологически тормоз, които са в разрез с човешките права или които нарушават правото на самоопределение.
- Същите принципи да бъдат приети за хората, които са част от най-ниските нива на наркопазарите, като фермери, куриери и дребни разпространители, голяма част от които сами по себе си са жертви на насилие и заплахи или са наркозависими. Поради арестуването и затварянето на десетки милиони от тези хора през последните десетилетия, затворите са препълнени и са унищожени животите и семействата им. Това по никакъв начин не е намалило достъпа до забранените наркотични вещества или мощта на престъпните организации. На практика се оказва, че няма как да има ограничение на хората, които са готови да се занимават с тези дейности за да осигурят по-добър живот за себе си и семействата си и да се измъкнат от бедността. Много по-разумно е ресурсите насочени към войната с наркотиците да бъдат използвани за други цели.
- Инвестиране в дейности, които от една страна да превентират започването на употребата на наркотични вещества от младите хора, а от друга страна да се предостави вторична превенция на хората, които вече употребяват вещества, която да ги предпази от по-сериозни последствия. При осъществяването на тези дейности да се избягват крайни обобщения като “Просто кажи не!” и “Нулева толерантност” за сметка на предоставянето на достоверна информация и качествено образование относно наркотиците, които се форусират върху социалните умения и взаимодействията с връстниците. Превенцията е доказала ефективността си когато се прилага сред групи от хора, които са в риск.
- Фокусиране срещу репресивните действия от страна на организираната престъпност, с цел това да подкопава тяхната стабилност и да намалява насилието предизвикано от тях. Усилията трябва да се насочат не към намаляване на наркопазарите, а към минимизирането на вредите към хората, общностите и националната сигурност.
- Стартиране на промени в глобалния наказателен режим спрямо наркотиците. Заменяне на наркополитиките и стратегиите породени от политически и идеологически убеждения с фискално отговорни политики и стратегии – почиващи на научни и здравни доказателства и гарантиращи сигурността и човешките права на хората. Приемане на подходящи критерии за оценката им. Преразглеждане на класификациите на наркотиците, които водят до очевидни аномалии, като пропуски в категоризацията на канабиса, листата от кока и MDMA. Достигане до сигурност, че международните конвенции са интерпретирани и/или ревизирани в посока запазване на общественото здраве, намаляване на щетите , декриминализация и правни регулаторни политики.
- Разчупване на табуто около дебата за наркотиците и реформата в политиките.
- Времето за действие настъпи.”
Етикети: Наркополитики, зависимости, закон, харм редакшън
