Човек на годината

Скромно-нескромно, но номинирах фондация „Инициатива за здраве“ за човек на годината. Трябваше ми малко побутване и помисляне, дали е редно да го направя, все пак аз работя тук Но реших, че не е важно къде работя аз,  а какво правят тези хора от толкова много години, колко ценни са те за клиентите си, а  най-най-важното са хората, с които работим и които разчитат на нас да направим нещо макар и дребно, макар и недостатъчно, макар и само да им кажем, че вярваме в тях.

В номинацията пише: „само за последната година екипът на фондацията е съдействал на 4000 свои клиенти да повишат социалния и здравния си статус. 1300 човека са получили безплатно консултиране и кръвно тестуване за хепатит В, хепатит С, сифилис и ХИВ. Десетки хора са имали достъп до здравно обучение, а 47 човека, които са заразени с вируса на СПИН са подпомогнати да преодолеят социалната изолация и да бъдат включени в терапия, даваща им шанс за по-дълъг и пълноценен живот.“

Супер показателни цифри са това, но са само цифри. А ние не работим с тях, ние работим с Мила, Георги, Петър, Атанас, Борил, Боряна….

Ние знаем как Мара няма как да си извади лична карта, спи в дупката, ръси стотинки и за капак я съдят за просия. Честно, бе! За просия! Има си три акта, които за да плати трябва да изръси на светофара, пък те са и написани точно за това….

Ние познаваме Пенчо, дето е пипнал ХИВ някъде из Испанско, но въпреки това се стегна, завърши 10-и клас, намери си работа и точно тогава, точно когато нещата в живота му се подредиха за първи път, БУМ! съдът се сети, че може да го вкара в затвора за дело от 2004, за притежание на 10 грама трева. Сега той е там, без терапия, без училище и без работа…

Ние познаваме Иван, който преди няколко месеца стартира метадоновата си терапия, създаде прекрасно семейство с прекрасно дете, но съдбата се пошегува с него и той настъпи оголен електрически кабел, докато поправяше водопровод…

Ние познаваме и Добри, Дела, Евгени, Пепи, които след като спряха употребата на наркотици направиха кариери в областите, в които работят. Сега са супер уважавани експерти и никой не би могъл да си помисли, че някога са взимали хероин….

Но ние също познаваме Асен, Милен и Симона. Ние познаваме и всички хора, за които съм писала в този блог и всички пречки пред тях/нас. Това сме ние, а аз … аз искам колегите ми да получат поне минимално признание за къртовския си труд. Пределно ясно ми е, че няма начин да спечелим наградата на публиката. Има къде-къде по-лицеприятни номинации. Но, ако смятате, че си струва този труд да бъде оценен, натиснете like тук.

Благодаря!

 

 

 

Войната с наркотиците

Ще има друг пост, където специално ще разказвам надълго и широко колко невероятни неща научих по време на престоя си в CEU в Будапеща, на курса „Наркополитики и човешки права“. Днес ще се опитам само грубо да преведа основните препоръки на Глобалната комисия за наркополитики, която включва в състава си множество известни политици и законотворци. Изводът е абсолютно ясен – Войната с наркотиците трябва да бъде преустановена незабавно. Както всяка друга война, тя носи само злини.

Основните предписания относно бъдещите политики са:

„- прекратяване на криминализацията, маргинализацията и стигматизацията на хора, които употребяват наркотици, без да причиняват вреди на околните. Прекратяване на популяризирането на погрешните твърдения относно употребяващите, произвеждащите и продаващите наркотици.

- окуражаване на правителствата да експериментират с посока правно регламентиране на наркотиците, чрез което да подкопаят основите на организираната престъпност и да подобрят достъпа до здравни услуги на гражданите си. Тази препоръка се отнася в най-висока степен за марихуаната, но би могло да се мисли и в контекста на други наркотични вещества. Да се вземат мерки в посока предоставяне на здравни услуги на хората в нужда, които да включват не само достъп до метадон и бупренорфин, но и подържаща терапия с хероин, метод за лечение, който е доказал своята ефективност в редица европейски страни и Канада. Осигуряване на достъп до стерилни игри и спринцовки и други услуги предлагани от програмите за намаляване на щетите от употребата на наркотици, които са доказали своята ефективност за намаляване на предаване на ХИВ и други инфекции предавани по кръвен път, както и фатални свръхдози. Зачитане на човешките права на хората, които употребяват наркотици. Премахване на съществуващите практики на злоупотреба с хората, извършени в името на лечението – като принудително задържане, принудителния труд, и физически или психологически тормоз, които са в разрез с човешките права или които нарушават  правото на самоопределение.

- Същите принципи да бъдат приети за хората, които са част от най-ниските нива на наркопазарите, като фермери, куриери и дребни разпространители, голяма част от които сами по себе си са жертви на насилие и заплахи или са наркозависими. Поради арестуването и затварянето на десетки милиони от тези хора през последните десетилетия, затворите са препълнени и са унищожени животите и семействата им. Това по никакъв начин не е намалило достъпа до забранените наркотични вещества или мощта на престъпните организации. На практика се оказва, че няма как да има ограничение на хората, които са готови да се занимават с тези дейности за да осигурят по-добър живот за себе си и семействата си и да се измъкнат от бедността. Много по-разумно е ресурсите насочени към войната с наркотиците да бъдат използвани за други цели.

- Инвестиране в дейности, които от една страна да превентират започването на употребата на наркотични вещества от младите хора, а от друга страна да се предостави вторична превенция на хората, които вече употребяват вещества, която да ги предпази от по-сериозни последствия. При осъществяването на тези дейности да се избягват крайни обобщения като „Просто кажи не!“ и „Нулева толерантност“ за сметка на предоставянето на достоверна информация и качествено образование относно наркотиците, които се форусират върху социалните умения и взаимодействията с връстниците.  Превенцията е доказала ефективността си когато се прилага сред групи от хора, които са в риск.

- Фокусиране срещу репресивните действия от страна на организираната престъпност, с цел това да подкопава тяхната стабилност и да намалява насилието предизвикано от тях. Усилията трябва да се насочат не към намаляване на наркопазарите, а към минимизирането на вредите към хората, общностите и националната сигурност.

- Стартиране на промени в глобалния наказателен режим спрямо наркотиците. Заменяне на наркополитиките и стратегиите породени от политически и идеологически убеждения с фискално отговорни политики и стратегии – почиващи на научни и здравни доказателства и гарантиращи сигурността и човешките права на хората. Приемане на подходящи критерии за оценката им. Преразглеждане на класификациите на наркотиците, които водят до очевидни аномалии, като пропуски в категоризацията на канабиса, листата от кока и MDMA. Достигане до сигурност, че международните конвенции са интерпретирани и/или ревизирани в посока запазване на общественото здраве, намаляване на щетите , декриминализация и правни регулаторни политики.

- Разчупване на табуто около дебата за наркотиците и реформата в политиките.

- Времето за действие настъпи.“

и заради това ще има паради…

„Мисля, че твърде първосигнално гейовете, педерасите или както там предпочитат да се наричат, подхождат към хората, които се дразнят на тяхната публичност и провокативност. Това дразни, а не свксуалните предпочитания на А или Б. Нямам нищо против сексуалната ориентация на когото и да било, стига тя да не се превръща в знаме и легитимация. И в никакъв случай да не въвлича подрастващи – защо малкото дете е допускано на този парад? Дайте да го пуснем и в публичен дом… „

Защо!

Тази година исках да не обяснявам защо прайда е нужен…

Но, очевидно се налага…

Защото можеш да влезеш в близкия магазин и на излизане да ти скочат петима….

Защото можеш да се озовеш със сцепена устна, вежда и глава щот си купуваш череши…

Защото няма „малко“ бит, нито „много“ бит, има БИТ! 21 век в центъра на европейска столица…

Педишните два прайда минаха без инциденти, за да дойде вчера и да има  побой…

Сцепена вежда….

Сцепена устна……..

Ние пък знаем!

Не са ни огромни юмруците, но имаме знанието и не ни пука да го използваме.

Отивате в пандиза, мизерници!

А аз, ще идвам да ви уча как да не пипнете СПИН, щот не искам да плащам за вашия СПИН с моите пари, щот ми е писнало от дребни лайнари нападащи в гръб…

Сори, бясна съм…

не демонстрирам правилния език, „правилното“ поведение… НО днес съм НЕтолерантна….. и смятям, че шанса тия кретени да се озоват в затвора е равнозначен на подарен живот…

(хм! днес съм бог:)

София Прайд 2011

 

За четвърти път. Ще се случи.

 Защо?

Яна и Петя го казаха по толкова невероятно добър начин, че аз няма смисъл да се пробвам.

Как?

Мииии, кво да ви кажа? Трудно, неистово трудно, отчайващо… Имам усещането, че ще го бъде въпреки всичко и всички.

Въпреки големите социално корпоративно отговорни компании, които или се опитват да саботират усилията на организаторите, криейки се зад празни слова, или изобщо не отговарят на писма с молба за помощ (никой не им иска хиляди, говоря за дребни количества от продукта им).

Въпреки актуалните политически сили и институции, които не ебават да погледнат по-далеч от носа си и са склонни да позволят случването на касапница в центъра на столицата, само и само да не вземат елементарно решение. (Няма страшно, предвидени са толкова полицаи, че нацитата няма да посмеят и среден пръст да покажат )

Въпреки хулите на определени гейове, лесбийки, националисти, попове (тия ги чакаме да стопят кво се готви), семейни, несемейни, шофьори, писатели, учени и неучени… за които е много важно всички да са еднакви, щот така са „нормални“.

Въпреки липсата на реална финансова подкрепа, щот е криза, щот си имаме приоритети, щот „сега… чакай малко… миии… нямам..(мислейки си, абе ако дам на тия педали, другите кво ще кажат…) “

А как се случи всъщност?

Благодарение на няколко спечелени проекта за минимални средства, на много безсънни нощи, на скандали, плач, прошки и отново екип. На невъобразимата сила и желание на едни хора да го направят. На подкрепата на едни други хора, на които им е писнало да живеят варварски.  Сега няма да публикувам имената им, първо ще ги попитам дали имат останали малко сили да поемат хорското любопитство в живота си, отново.

И така… не съм емоционална, не съм ентусиазирана, не съм отчаяна, уморена съм като куче. Познавам още 8 човека, които са по-уморени от мен. Това са хората, които направиха София Прайд 2011 възможен. Хората пред, които се прекланям, които моля за прошка за допуснатите грешки, хората които променят България, водейки я към Европа. Благодаря, че работим заедно!

 Има и едни около 1000 човека, които ще дойдат, независимо от притесненията, че приятелите им ще разберат, че баба им следи Иван и Андрей, че ще им показват средни пръсти и ще ги карат да се движат без да напускат колоната. В София на 18ти юни в 16ч.поне 1000 българи ще покажат, че искат да живеят в цивилизована страна. Това са тези хора, които правят реалната промяна, сега. Благодаря!

Има и още поне 100 000 човека, които се усмихват при споменаването на прайда, те са хората които някой ден ще дойдат на самото събитие. Те са тези, които ще променят България. Благодаря ви!

И преди да кажа „Лека нощ“ все пак ще помоля: Помогни: С банер на сайта си, с труда си, с дарение, с СМС или просто ела

Благодаря ви и Лека нощ!

 

 

 

 

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО относно провеждането на нацистко шествие на 18 юни

До:

Йорданка Фандъкова, 

кмет на Столична община

Копие:

Иван Сотиров,

 заместник-кмет по сигурността на Столична община

Копие:

Ст. Комисар Валери Йорданов,  

 началник на СДВР

Копие:

Ст. Инспектор Юлиян Георгиев,

Дирекция «Охранителна полиция»

 

Копие:

Списък с медии

 

 

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

 

Уважаема госпожо Фандъкова,

Във връзка с публикуваната информация за провеждане на националистически протест на 18 юни, събота, който частично ще се застъпи по време и място на провеждане с шествието София прайд, ние, долуподписаните организации, заявяваме категорично следното:

Законът за събранията, митингите и манифестациите (чл. 12, ал. 2) изрично казва, че кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:

2. застрашават обществения ред в съответното населено място;

4. нарушават правата и свободите на другите граждани.

В този смисъл разпространените днес твърдения на служители на общината, че няма как националистическото шествие да бъде забранено, тъй кaто то е на уведомителен режим, и че може само да се препоръча промяна на маршрута, не отговарят на истината.

Шествието София Прайд се организира вече за четвърта поредна година и ежегодно националистически и крайно-десни формации използват събитието за предизвикване на директен сблъсък, в това число и с органите на МВР. Доказателства за това не липсват, особено в общественото пространство. Основателно е организаторите на София Прайд, органите на МВР и Вие, като Кмет на Столицата, да виждат и в този националистически протест поредният опит за директна конфронтация и нарушаване на общественият ред.

Общината е длъжна да забрани този протест на националисти, който застрашава сигурността на участниците в София прайд и обществения ред в София като цяло. Общината е длъжна да забрани такъв агресивен протест, който е преднамерено насочен срещу мирното шествие на София прайд, в което хора отстояват основни свои граждански права и свободи. Oсвен стотиците граждани, на шествието ще присъстват и десетки представители на дипломатически мисии в София, членове на Европейския парламент, и представители на международни правозащитини организации. Общината няма право за пореден път да рискува сигурността на гражданите, както направи при разрешаването на митинга на партия «Атака» пред джамията в София.

Ето защо ние, долуподписаните организации, категорично настояваме всякакво шествие на националисти и/или сходни формации, предвидено за 18 юни в София, да бъде забранено.

С уважение,

Фондация «София прайд»

Български хелзинкски комитет

Български активистки алианс

Хора срещу расизма

Младежка организация ЛГБТ «Действие»

Ресурсен център «Билитис»

Анархосъпротива

White Power

  От четири дни се опитвам да го завърша тоя пост и все не успявам. Думите не ми стигат. И нервите ми не са достатъчни.

И не знам дали все още имам какво да кажа по темата или толкова ми е писнало, че тоя път ще взема да си го пусна покрай ушите и да си почина следващите четири дни, без да ми пука какво се случва по улиците.

Мдам, днес са на улицата, пичуити с татусите на Левски и Ботев на бицепсите си (42см!). В неделя бяха в църквата, не точно за да се помолят за добруването на ближния, но никой не може да отрече, че бяха там. Днес жените им ще боядисат яйца, за да могат децата им да се порадват и да се побият с тях след ден-два… В събота ще наобиклят и още някои църкви. (Внимавайте да не ги настъпите, че може да забравят защо са там.)

Днес, вчера, онзи ден… те са навсякъде около нас. Ние ги търпим и търсим причини да ги оправдаем, „Сигурно има защо да пребият тия от „сектата“, „Има защо да убият оня педал, че к’во прай в парка, к’во парадира“, „Не ми обяснявай, че циганите са хора, пОгледни ги, не си плащат тока“…

И това е масата, „хиляди маса народ“ … ИДИОТИ!

Не, всъщност маса народ мързеливци. Огромна маса, която не желае да мисли, да учи, да се развива, която така и не се научи да си вади сурата от чуждата паница и на която вечно някой друг и е виновен. Всеки може да е тоя друг, ама трее да го има. И най-плиткоумите от тях бяха там, в църквата. Еманацията на българския прогрес мяташе саксии по некви.. други. А във форумите, все се намира кой да ги защити, кой да помечтае за България на българите, на три морета, най-старата нация в Европа, най-умните, надарени и потентни мъже….

Аре стига! Аре да поемем отговорност най-после, да изискаме от скапаното правителство да реагира.

Ако не ще, то тогава да реагираме ние, балъците дето още не сме се омели от тая мизерна страница, в която най-яките пичуй могат да изпият 10 ракии и после да си признаят, че пишките им са микроскопични и няма смисъл да ги вдигат, щот и без тва не могат да я свършат тая работа.

Аз не се гордея с количеството шльокавица, което мога да погълна, нито с 100те кифтета, които мога да изям, нито с размера на пениса си…

Гордея се с работата, която върша, със семейството, което имам, с целите и мечтите си и не искам да позволявам те да ми бъдат отнети.

Защото утре пичуити ще влязат в нас. Ще изпотрепят семейството ми, ще убият мечтите ми и ще унищожат всичко, за което съм работила.

И у вас ще влязат. Причини винаги могат да си намерят – защото нямаш сестра например…

Отговорност… за оставка

Интервюто

Честит празник на всички работещи в сферата на здравеопазването…

Днес, на 7-ми април министър Константинов заяви, че лечението на зависимите не е приоритет – нито негов, нито очевидно на правителството…

Той категорично отказа да коментира нуждите на хората, които се нуждаят от метадоново лечение, обосновавайки се, че нямал достатъчно средства за това. НО също така обясни, че средствата, разбира се, се разпределят по важност. Основен приоритет на министър Константинов се оказа профилактиката на зъбите на децата. И отново отбеляза дебело, че това е въпрос на приоритетизиране…

Г-н Константинов,

зависимите също са нечии деца. Те също имат право на лечение и на шанс за оцеляване. Те имат право на живот, което Вие с безхаберието си зачерквате.

Г-н Константинов, бъдете така добър да поемете отговорност, и за не чак дотам симпатичните Ви, нуждаещи се в тази страна. Защото това е ваша работа! А ако нямате умението да приоритизирате реалните опасности, свързани с общественото и личното здраве на всеки българин, напуснете! Бъдете достатъчно доблестен да си признаете, че не можете да се справите с елементарни задачи и ако имате желание, отидете да се учите. Но не като министър! Ние отказваме да Ви плащаме за да пропагандирате омраза, да стигматизирате, да лишавате от грижа, който и да е нуждаещ се от здравна помощ в България!

След подобно изказване всеки западен политик вече щеше да е подал оставката си.

Факсимиле от интервюто:

Водещ:
Това, което ви зададоха преди малко, нали помните, свързано с метадоновата програма, финансирането. . .

Водеща:
Метадоновата програма.

Водещ:
. . . както от държавата, така и частно.

Ст. Константинов:
Държавата. . . каквито средства има, финансира. Това са
възможностите на държавата. Здравният министър не е магьосник, той има един бюджет и този бюджет гледаме да го разпределим максимално за хората, максимално за пациентите. Разбира се, слагаме различни приоритети, но парите като цяло са. . . тези пари, от които имаме нужда в здравеопазването, на практика може би са двойно повече от това, което държавата може да си позволи.

Водеща:
Като заговорихме за пари, днес една от, как да кажа,
водещите новини по вестниците е тази, че ще отделите милион и триста хиляди лева за профилактика на зъбите на малчуганите от 6 до 8 години. Как ги намерихте тези пари в бюджета?

Ст. Константинов:
Ето това е въпрос на приоритезиране на нещата. В смисъл – гледаме дали нещо е полезно, дали от него има смисъл и дали ще доведе в дългосрочен аспект до нещо положително. Ясно е, че ако се профилактират зъбките на децата, ние. . . в следващите примерно десет години тези деца ще имат много по-малко кариеси, много по-малко ще прибягват до прегледи от зъболекари, което
има, първо, ефект върху здравето им и, второ, има и икономически ефект дори. Така че, ето, може лесно да обясниш, че е по-добре да дадеш милион и триста и седемдесет хиляди за тази година за профилактика, отколкото в следващите години да даваш още повече
милиони за лечение на тези деца. Това е нещо приоритетно, това е работа на политика и поради тази причина сме ги заделили.

Nazi Life

Много е яко да си наци в БГ. Ама толкова е яко! Можеш да се разхождаш с кубинки и бръсната тиква и хората да ти се радват обезумели. Можеш също да се биеш в гърдите къв родолюбец за пример си и дедарите да те потупват гордо по рамото, спомняйки си техните собствени георйства в междусъюзническата. Можеш да отебеш училището, да мразиш книгите, да говориш само български (щот, нали тва е единствениа език на света дет си струва). Можеш да не си чувал за BBC, CNN и Deutsche Welle, щот „за кво ти е:)“. Те и без тва са платени от хамериканците, чиято единствена цел е да завземат родината ти. Пък и без тва си знаеш, че немците са ВЕЛИКА НАЦИЯ и където е текло, пак ще тече, т.е. ще се сетят те колко са се преебали с тая демокрация и ще се върнат към националтаковата…

Яко е! Можеш да си сам шеф, или пък да позволиш на некой друг да ти е шеф, пък ако не ти харесва тоя некой, можеш да идеш и да го претрепеш с една бухалка.

Ееееейййй верно, бееее! Можеш да си трепеш наред колкото си искаш! Некой те погледне накриво – маай, некой си е облякъл червена/синя тениска, дааай! Някой бил с коса-бийй народе, некой не бил достатъчно як-млатииии! Кой ще ти излезе, а?! Кой ще ти излезе на теб, бееее! Ти си истински мъж и пазиш ИСТИНСКИТЕ мъже!

Драйфа ми се баси…

 

 

 

 

Реалия :)



VIA Теодора Метеева-координатор по Програма превенция и контрол на  ХИВ/СПИН

 

В една ранна утрин малкият Демчо се събуди, разтърка с ръчички очи и видя, че е време да тръгне из дебрите на Факултета. Той имаше едно другарче Иван, с когото планираха да обикалят заедно (Факултета). Срещата им беше под едно дърво на улица Калитко до големия камък, където по непотвърдени данни се събираха млади МСМ. Демчо се облече подходящо, т.е. взе някои неотложни предпазни мерки и тръгна на път.

В уречения час стигна до мястото на срещата. Там свеж и готов за подвизи вече го очакваше Иван. След като се поздравиха, двамата поеха по Калитко, да покоряват индикаторите на Програма СПИН.

По пътя си срещнаха много препятствия, но двамата си помагаха. Падаха, ставаха, потъваха в кал, но продължаваха напред, за да направят 40 контакта и да мотивират хора за изследване. Мокри, кални и изтощени, избърсаха с ръкави потта от челото и влязоха да починат в колибката на ул. Иван Гарванов. Там ги чакаха другите им другарчета в борбата срещу СПИН- Еми и Вики. След кратка почивка, момчетата оставиха проколите за работа на терен на двете момичета, които се бореха неуморно с базата данни.

Отвън с колесницата ги чакаше Вальо, който беше дошъл да ги вземе, за да отидат до по-далечни земи, където да картографират местата и да популяризират Програмата. Тримата поеха. Не можаха да вземат храна за изпът, защото договорите не бяха подписани още, но пък сипаха вода в десетина кофи, които им бяха доставени. Стигнаха до Христо Ботев.

Там срещнаха свои съмишленици, също без договори и пари. Седнаха около един голям камък, за да обсъдят работата на тази земя и се разбраха да обединят усилия за общото благо – Борбата със СПИН, туберколоза и малария.

Момчетата се прибраха в колибката на ул. Иван Гарванов и споделиха хубавата новина на Еми и Вики. Те много се зарадваха и всички започнаха да подскачат и викат УРА.

Тази приказка ще завърши като всяка друга- три дни яли, пили и се веселили, евентуално през юни, когато дойдат парите.

И аз ще съм там и ще ям, и ще пия.