Моята 2009 във facebook

Да взема ад се гръмна…… /Баси колко деца в парка:) /Поради що, бе неразумнъй юроде, ша си сложиш главата в торбата, да го е…../ Т`ва, казано по софиянски, беше обръщение към „Върнете Софийското жителство“-безумци!!!!!!!!!! /Що не му…….. /Постигнах съвършенството-НЕ МИСЛЯ! /Работя ли или не работя?/ Остарях ли, че ги слушам това парче на компа? А защо звучеше по-добре на Рибарския…/ Отчети, министерства… Ехооо, нали вече не работя тук!?!?!? /Крапец! /Тия идиоти в банката, са …. ИДИОТИ!  /Еми ДА! Някои неща не се променят. Наздраве! /Гадна Сатурнова Дупка! /Навън е адски красиво, малко меланхолично, но много красиво… /Работата ми е като черна дупка-изсмуква цялата ми позитивна енергия…/ „А във всеки човек има танцуващи – двама на брой. Един танцуващ от дясно, един танцуващ – от ляво. Двама танцуващи в бяло. Двама бели танцуващи.“  /Купон с колеги :Р И аз не знам какво да мисля…/ Alka-Seltzer Благодаря ти, Господи!/ Днес съм толкова бяла и добра, че ми иде да се ритна! /Вече не съм… /Мирише на печени чушки-лятото е в разгара си. И смуча джин Даааа, лято е ! /Зла съм! Колкото си искам! /Кифла с мармалад и боза! Кой идиот измисли диетите и защо аз му се връзвам!? /Не стига, че им пия, ми искат и да им работя…/ Безделница съм аз, ще си проваля живота, може би /Няма как да мисля./ Отсвирена????? /“Аз нямам нищо против, но…..“/ “ И ако е казано: „По плодовете познайте дървото“- то какво бих могъл да кажа за дървото наречено „Бог“?/ Салатка от белени розови домати с босилек и мъничко зелена чушка, заедно с домашна пица и биричка. Рецепта, която прави чудеса / „Няма да понасят нито грозното нито пък грубата действителност“-факт! А, кой би понесъл преебана работа, маса преебани отношения, и …../ Сезонът свърши! Стига работа /Вчера сутринта ми се наложи да си призная, че всъщност Гала е пич…/ Навън наистина не се живее. Топя се! /С книжка, на басейн…. /Като препечена филийка съм! Кога ще ми дойде акъла???? /Мечтата на идиота – „He has the shaved head, thick neck and massive shoulders of a wrestler“/ Салман Рушди „Срам“ – кърти./ „Първо беше хахо-хихо, а сега е тихо-тихо…“ /“Куче в чекмедже“ започва Е, друго си е „Войната на таралежите“ ама него- утре ще си го открия… /Баси цикълааа, ке зема да съ гътнъ…/ Бисквитена торта / Хммм, таз глава…./ Боядисва, т`ва си било труд /Поредната мишка омацана с блажна боя, т`ва се превръща в система /Айдееее, и клавиатурата така…/ Басииии… /Zabita nekude si s precakana kola. Iskam v ku6tiii /Ядосах се! Крайно време беше! /“Battle in Seattle“- Абсолютно задължително за гледане!/ Хех, що не почна да трепа…летс гив пис а чанс /Диета! Никви бири и цаци! Тая работа после… /Алка Залцера не бачка! Резистентност ли ще е това? /Битовизми/ Мразя, когато хората се разделят… Не може ли, просто да са заедно?/ днес да пуши много малко… /Кисело млекце /Цветан Цветанов иска полицаите да са въоръжени с бойни патрони, вместо с стоп-патрони, кокто досега…/ Хахахах, полски националисти се били обявили против концерт на Мадона във Варшава. Било кофти за църквицата /Започва лятна буря? Харесвам летните бури…/ Банкрут/ Спрете ремонта, че това ме убива…. /Мисля да поседна на терасата, сред мушкатата, с чаша ледена биричка в ръка, и да почета малко Чехов. Докато патладжаните се готвят във фурната…/ По пръстите си усещам аромата на магданоз, риган и чесън. Като едно време /На работа утре Добре, че ме светнаха в 21 ч… /Вместо на морето, в мазето /Спрете Мадона! /Трябва да се надигна и да направя яхния с пиле и картохи. Адски ме мързи! /Баси мързела ме е налегнал…./ Промени… /Цепи ме тиква. Това ще е от здравословен живот…/ Здравословният живот започва да ми харесва:) Това си е притеснително…. /Айде тоя народ да се научи да взема решения и да ги отстоява,а ! В чакане се губи ценно време./ Перфектен уийкиенд! Ще взема да си спра интернета в къщи /Мисля да си пална камината привечер и да спретна вечеря на жар /ПиснА ми от номера от селски вечеринки!/ Започвам да убивам! Сериозно!. /Палнах моторетката още от сега…. /“Не разбирам какво е безкрая, не съзнавам какво е вечността…“/ Сарказмът убива комуникацията. Ако някой още не е разбрал./ Искам да е май месец. И да е 2000-та година…/ „Колко е трудно да си сноб…“./ си търси работа./ си има джоб пълен с кестени ./ е зверски объркана… /мисли да си забърка една пилешка супичка и дано победи настинката/ е болна, а има да върши 1000 неща. Защо все така се получава…/ Алоооо, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, спрете да си хвърляте фасовете през прозорците! Баси „висшата администрация“…. /Когато Митко Воев е наоколо, боговете стават странно тихи, тихи… /започва втора работа. Не знае де се радва ли или да плаче…/ Тоя ФБ се бъгна тежко… Сигурно е за добро /is fucking addict! Слизам до гаража, почти сигурна съм, че там трябва да има цигара…/ е „Пощоряла“ /К`во им става на тия мъже? Нищо не разбират от жени…/ търси стая/жилище за студент първи курс на мнооого разумна цена /. кафеееее…./ тази вечер стана доста близка с Блъди Меритата/ не е добър човек! Сега трябва и да го приеме… /Готви ми се нещо готино и интересно…?/ Веckси…Аман от тез Загорки…/ иска да е руса! /е мъничко самотна…/ Как е възможно! Нек`ви хора проявяват претенции към качествата на дадено нещо. Когато, след едномесечни уговорки, трябва да отидат/да изпратят някой, за да преценят струва ли си… Спират да си вдигат телефона! Това поведение ме преследва таи година… И ме изкарва ИЗВЪН нерви! /Решено! Пиле по мексикански и емпанадас /След мъничко запретвам ръкави… /не успявя да се съсредоточи. Самодисциплина му е майката! Стига с тия бръмбари в главата / свали картите… Сега чака резултат./ продават хартиен макет на Вила Вилекула! Само да свърша работа и ще го имам /има кошмарен ден. /Трудно се вярва в доброто като става така… /Хора, помощ! Загубих си телефона, нямам никакви контакти… Давайте координати на лични, моляяя…. /Хора, не отлагайте днешната работа за утре! Снхронизирайте си телефоните с ПСтата…. или поне си ги запишете / Край! Махам се от тук! Отивам да чистя и готвя мусака… /Не мога да разбера какъв ви е проблема с фермите, късметчетата етц.? Долу в ляво пише приложения, кликвате там, после избирате редактирайте приложенията, а накрая натискате Х-то, което се наблюдава от дясната страна на приложението. Айде успех! Надявам се да престанете да ми казвате какво да правя…. /Fuck! Fuck! Fuck! Намаляват часовете по „услугата“ -“Личен асистент да независим живот“… Немало паре! Вече били отпуснали допълнителната „култува“ сума от 750 000!!!! лв. допълнително… ПиснА ми, честно!/ „Because the night belongs to lovers Because the night belongs to us“/ Майната им на тъпите отчети! Пилешки такос…/ Мисля, че желанието да плачеш не трябва да има обяснение. Това е просто една физико-химична реакция, както дъжда вали навън…/ Скучно ми е…/ като един лаичест Душко Добродушко, забрави тиквата във фурната за мнооого часове. Важното е, че само тя е запалена /Защо всичко живо пие бири, а аз имам адски много работа? И защо винаги се получава така в петък, по дяволите!/ отива на театър. В друг театър /Някой да е пътувал нискотарифно до Прага? Не мога да намеря полети / „Светът е такъв, каквито сме ние“ – Махатма Ганди/ Какво ми се слуша? Забих, баси…/ Зъболекар и ужасии… /Нурофен / е супер объркана…/ Сдух… /Работя с най-одухотворяващият човек на света! Аз съм баси късметлийката / Премиера….. И утре така…. Никога няма да почивам / „има истории, които си имат финал“ /се чуди. Защо е толкова важно да си „победител“ и какво означава това?/ нямам сили /Резил!/ добре съм, добре съм,добре съм, добре съм, добре съм, добре съ………………. /…то си ЕБАЛО ****************/ С този вечно работещ телевизор прецаквам поне две важни нища: 1. Хабя ток-преебавам природата 2. Вдигам рейтинга на некви пълни тъпаци Този навик трябва ад се изкорени! /Явно мноо съм порастнала щом хора, които ме познават ме търсят като Юлия Георгиева / Обичам Дим Дуков!/ Прецака ми се бойлера Сега ще заприличам на жена прекарала две седмици в танк… /си има работещ бойлер Друго си е да си мъж! /мисли за мързелива събота с много джаз / си резна косата и сега прилича повече на мацка )/ http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/15/816144_b orisov_mojehme_prosto_da_si_naznachim_fandukova_i_ da/ „И сега да чуем учителя, като сме сигурни, че ученикът ще го надмине“. – Дали ви звучи познато!?/ Подстригана, подстригана, колко да съм подстригана… като никой не забелязва /утре ще си подреди бюрото! Обещавам!/ Успях !!!! / Tigers like to live on the edge, to travel long distances conquering thrills and fears along the way. Вярно е! Спешно трябва да направя нещо по въпроса…./ Ха,ха,ха…………./ Венецияяяяяяя )))) /отнесе ебаси четката от Яна Борисова / Някой да е спал в/около Венеция? Търси се хо(с)тел, апартамент етс. за четири нощувки, на прилични цени./ отново е с истинско име:) Това беше доста шизофренно изживяване…/ прозорците са чисти, за съжаление това е само началото… /Офис асистент/ка • Посрещане на гости в офиса Как да не помечтае човек за тази длъжност:)/ Уаууууу! „Bgo Gemini и 8 други приятели ще посетят 5-ти Гей & лесбиън фест.“/ Глад! И така пет кила…. /От Министерство на икономиката продължават да валят фасове! Пушат ММ и „бело боро“… /Глад! Ден втори. Килограми – много…./ Баси айляците има на тоя свят! Честно! /мисли, че е крайно време да спре да си къса нервите за тъпотий… Ама де толкова мъдрост, дее../ има потвърждение за билетите за Венецияяяяяя ))))))))) Голям кееееееееф ))/ Баси! Нямам време за нищо! Това не ми се беше случвало от сто години…./ мисли за агресия… /Тъжно ми е / полудя на тема подстригване. Както е тръгнало, съвсем скоро, няма да има никаква коса…/ Накъде съм тръгнала щом не мога да се оправя без римайндери…/ Всички ми се подиграват с тоя празник / „Кой измисли мобилните телефони?! Идиот!!!“ – казва Криси с влуден поглед втренчен в неспиращия служебен GSM /Петък е! Кеф ))/ Свински джолан с боб, червено вино, туршия… Запалена камина и за десерт рогалах Чак срам да ме хване…./ :):):):):):)):):):):):):) /иска сняг пък вечееееее…../ Почина Коко Азарян. Поклон!/ иска да спре да драйфа и да с…е /Част от хотелите в booking.com са гей френдли, а за другите не е ясно… Това значи ли, че са гей нефрендли… /ще бойкотира работенето в събота!. /отива в гората, но тимбилдинг. А колко хубаво щеше да е, ако отиваше на ски…./ имаше много гаден следобяд. Чудя се какво още може да се прецака / Нещата загрубяват…. /Супер красиво е навън Най-после сняг наистина! /иска да напуска най-после…/ дебне бойлера… Да видим кой, кого!/ инсталира игрички на компа на татко, а би трябвало да си оправи къщата, най-после! /Тъпотии си мисля/ „Утешителна награда – на теб учението се пада“ – късмет от баница… Ще трябва да се учи

Шизофренна година ще да е била

Весела Нова Година на всички, дано тя е по-подредена

Когато Левски говори и Бойко трябва да мълчи

    Покрай всички безумни спорове „ЗА“ и „ПРОТИВ“ правата на хората в България, и покрай наглото и непристойно поведение на политическата ни върхушка, нямаше как да не си спомня предсмъртното писмо на Васил Левски. Качвам го тук, с надеждата, че поне един човек ще извади ума си от безумието…

„Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди” Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

Усмивка

 

Усмихнато ми е едно такова, бая шантаво се чувствам. Яко се кефя на какво ли не – зимното навън, предстоящия снежец, ще си запаля камината, ще сготвя Овчарски пай (пак) и ще го замезя с два-три Еfes-а(отново:)). Преди това ще отида на концерт да погледам много красиви танци, ще си позволя да ги почувствам и да се повъзхищавам. Тази година ще принудя коледното настроение да е наблизо, вътре в мен. Ще бъда коледно добра, с тенденция да превърна това качество в навик, ще съм страхотна с родителите си на Коледа… (Хмммм, все не успявам да намеря време през уикендите да отида да ги видя, а те живеят на 45 км от дома ми, какво ли би било, ако съм по-далеч… Това е лошо нещо! Ще го изкореня! )

Ще полея всичките цветя и най-после ще боядисам стената, която ме чака вече повече от година, след наводнението, да не ви разказвам какво чудо се случи… А, да! И със съседът отдолу, дето не ще да ми говори заради потопа, ще бъда добра и ще се усмихвам. И на жена му ще спра да се подигравам за култовата табелка: „Моля, върнете вратата на гардероба, без нея е неизползуваем. От втори етаж!!! “

Толкова много усмихнати неща ми се ще да направя, че май трябва да започна със списък и да правя отметки, като в „Джули и Джулия“, сладък филм за манджи и важните неща към тях… А като го направя, ако още искам, ще ви пиша докъде съм стигнала

Толкова е красиво да обичаш )))

Ихаааа, завиждам си! Честна дума

Стана чудо!

С риск да стана досадна „Приятнострашно“ успя да накара дори Люба Кулезич (известна ни с изключително острия си език и безмерните си изисквания към всичко що е свързано с култура, изкуство, политика, етс.) да се усмихне и да види красота в живота.

Не искам да спамя собствения си блог, но това наистина страшно ме впечатли и почувствах нужда да го споделя

Усмихвайте се и вие

ОБЕЗУМЯВАНЕ

Много емоционален се очертава този пост. Който иска да се чувства добре да спре да чете, сега.

Винаги съм смятала, че най-голямото нещастие, което е могло да се случи на планетата, сме били ние-хората. Нагли, безочливи, оцеляващи по дифолт. Незаслужили нито частица от земните блага, влачейки огромните си преяли тумбаци върху току що поникналата зелена трева, стъпквайки и посичайки всичко по пътя си. За да ЯДЕМ повече и повече, и повече, да тъпчем търбусите си до смърт, да превърнем задниците си във футболни игрища, а след това да мрънкаме колко сме нещастни, че трябва да отслабнем защото така повеляваме….

Казват, че хлебарките били лоши. Що за безумно тъпа идея е да съдиш някого, че иска да живее, да оцелява и да се размножава. Като се замисля, не се сещам за затлъстяла хлебарка-сещам се за мазна, неприятна, бърза, бавна, гнусна, разпльокана…, но не и за тлъста.

Нека оставя хлебарките намира, те нямат нищо общо с цялата мърсотия на този свят, защото ние създаваме мърсотията, в която те живеят. Ние сме създали всичката възможна мърсотия, но най-страшната е тази в душите ни. Лицемерно я подхранваме и балираме,  складираме вътре в себе си и се хвалим с това колко сме „опитни“, „преживели“ и, видиш ли ти, „мъдри“. А когато трябва да покажем тази толкова прехвалена мъдрост, се скриваме зад купищата си боклук и твърдим, че това не зависи от нас, че ние достатъчно сме направили, достатъчно сме се постарали…

Какво направи ти? Да да,  теб питам! Какво ти позволи да смяташ, че се направил нещо смислено в живота си? Какво е смислено, а? Що, бе човек, си мислиш, че имаш правото да се чувстваш удобно? Нямаш го! Живееш на тази планета назаем, никога не го забравяй - НАЗАЕМ! Докато генерално й писне да се занимава с това изродено нищо-човечеството и не го изтръска от гърба си като бълха от кучешка козина.

Стана много бля-бля този пост, а не исках да е така. Исках да разкажа, да се поядосвам, да поплача за едно дете… Заради сълзите на това дете… Но си дадох сметка, че вече съм писала тук за него, не беше точно той, беше с друго име, но със сходна съдба. Онзи не плачеше, този плаче. И двамата нямат шанс, родили са се без шанс преди 18 години и ще умрат без шанс, вероятно твърде скоро… И на никой, ама на никой на този свят не му пука за сълзите, за празнотата в душите им.

На теб пука ли ти? ЛЪЖЕЕЕЕЕЕШШШШШШ!!!!!!!!

Престани поне да лъжеш, поне си признай, че единственото важно нещо на света си си ти. И като стигнеш до вечната истина, че това е така, си позволи да си направиш кефа да се почувстваш добър човек. Тогава погъделичкай затлъстялото си его и направи нещо заради тези вонящи, 18-годишни, спинозни, друсащи се, бездомни, мръсни, черни… сълзи.

Благодаря за вниманието!

Пак параграф

                                                 

Естеството на едната ми работа е да издирвам наркозависими и да                                               направя контакт с тях. Целта на това мероприятие не е да обяснявам на света колко са                        онеправдани те (не, че не ми се случва),  а погледнато съвсем глобално, да намаля риска от заразяване с кръвнопреносими инфекции. За мен логиката е доста проста, лицето Х, което инжектира наркотици, обикновено има  рисково поведение-ползва нестерилни (да не кажа откровено мръсни) игли, спринцовки и всичките там неща, които ползва. Същото това лице, обаче живее доста сходен живот с всички останали лица Y. Като човек на около 20-ина години, то ходи по заведения, понякога работи, има си приятели  и среда, които са важни за него. Освен това Х има навика да пие вода, да се храни и съвсем нерядко да прави секс. За да е ясна картинката е нужно да отбележа, че честичко прави безразборен секс. От тук следва, че ако Х се запознае/си легне случайно, с който и да е Y, то шанса Y да не си лепне нещо изключително неприятно (хепатит във всички разновидности, ХИВ, сифилис и квото там се сетите)  не е никак голям…

Sо, правейки превенция на рисковите групи, ние правим превенция и на всички там Y-ци.                                        Най-общо казано, това е част от идеята.

Та да си дойда на думата. Днес докато си вършех съвестно работата, която в момента се “финансира“, контролира, „организира“ и т.н. неща, от   Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН„ , бях посетена от двама блюстители на реда, които ми обясниха, че нямам право да правя това, което правя на това място. Защото преча на тяхната работа! Която в случая е да не позволяват „наркомани“ да се събират по паркове, градинки  и доколкото схванах всякакви обществени места. При вида на пълното ми онемяване от това идиотско тяхно задължение, лицето представящ се като Иван Йорданов (няма чин, няма карта, няма легитимация) ми обяснява как те хей сега ще си спрат колата до нашия бус и никой няма да дойде! Т.е. Иван Йорданов-горд“шеф“ на отряд реши, че е изключително подходящо да ни попречи да работим… Междувременно успяха да изгонят от градинката четири човека, две от които бяха мониториращите ни по същата тази програма, а другите двама бяха наши клиенти.

Та въпросите, за които си мисля са… КАКВО ПО-ДЯВОЛИТЕ СТАВА……

„ПРИЯТНОСТРАШНО“

Мдаааммммм…

Имах намерението да не превръщам това място в това, в което ще го превърна ей сега, но нещата си се случват и няма смисъл да се опитвам да им преча. В петък присъствах на генерална репетиция, бях леко скептична, малко притеснена и доста любопитна. А е трябвало да се страхувам. Трябваше да ме е страх от… себе си, от „бялото“, което завзема всичко и може да е много красиво, ако не ме плаши. Но ме плаши.

Откриването на собствените ми несъвършенства, заблуди, убийството на мечтите ми ме доведе до тихо вцепенение.  Което, от своя страна, ме превърна в зрител на живота си. „Приятнострашно“ беше моят живот, имах правото да седя и да гледам, да се вълнувам, да плача, но нямах правото да искам да променя каквото и да е.  Зловеща препратка към реалността на собственото ми безсилие. Не, не е безсилие, безхаберие е думичката, която повече подхожда на усещането ми.

Както и да е, тази пиеса ме раздруса здраво за раменете, направи така, че да се видя отстрани, бръкна дълбоко в закърнялостта на душата ми и ме направи по-добър човек, мисля.

Гледах я отново в събота, подозирайки, че вчера нещо съм била в кофти кондиция.

Гледах я и в неделя, поздравявайки с нея живота си…

И тя продължаваше да рови и да рови, някъде дълбоко в мен, и да не ми позволява да се чувствам удобно. Накара ме мазохистично да разчопля и аз, да потърся красотата в себе си, в живота си, да си се ядосам, че забравям да подхранвам важните неща, да се замисля кое е наистина важно.  

Сега се чувствам чувстваща. Ама то е толкова силно, като когато бях дете. И се чудя как съм позволила битовизма да умъртви тези емоции, как съм живяла без тях… А Яна Борисова, през това време си е писала текста с твърдото намерение да ми зашлеви плесница, да ме накара да стана по-добър човек. Галин и Андрей са измисляли пъклени планове как да изтръгнат останалия смисъл от душите ни. А ние, горките, сме си живели в пещерата и не ни е хрумвало да погледнем светлината.

Благодаря ви!

Има и едни такива хора

          Аутрич работници. Едни такива… странни. Захилени, брутални, позитивни, почти нереални.

Обикалят улици, канали, мазета издирвайки едни такива хора-инжектиращи наркотици.

Въоръжени са с бус и раздават нови спринцовки и игли. Просто ей така…

„Алоооо, к`ви сте вие беее? Що ги карате да друсат? Хероин подарявате ли им? Лелелеле, колко пари откраднАхтееее! Тия са спинозни, в затворо ги водете!„  им казват разни „нормални”, а те се усмихват, обръщат го на шега и обясняват как…

Има и едни такива хора…

Гошко е на 19 вече. Къдрав и захилен до ушите, с огромни маслинени очи. Вони! Бездомен е от … цял живот. На 19 е, ама изглежда на 14, като ни види и погледа му блясва, знае си той, че ще има някоя далаверка. Според правилата ни е забранено да му даваме пари, ама какви ти правила когато си го виждал как лакомо захапва огризка от сандвич, подаден от случайна непозната, какви правила като знаеш, че спи на улицата от дете, завит с кашони. А да, кашоните… Те топлят, но пък са опасни се оказва. Решили едни „нормални” тийнейджъри да си поиграят с пистолета на татко, пък по случайност ли, как ли, се прицелили точно в неговия кашон… „Добре, че само краката ми оцелиха”. Хванали го приятелчетата му , с които живее там в кашоните, и го закарали в „Пирогов”, е за това е жив Гошо. Ама и двата му крака са надупчени, та сега се разхожда с бастун. Бастунът скоро го измъкна отнякъде, преди 10-ина дена се подпираше на две пръчки-трудно се ходи с два прецакани крака.

Споменах ли, че Гошо инжектира хероин от дете? А, май пропуснах! Пък ония другите „такива хора” бяха търсили майка му, той си има майка, а тя си има къща… Ама казва „ Кой бе? Тоя ли, бе? Кво ме интересува тоя?! Да мре!”

„Той ти е син!”

„Никакъв не ми е ! Не искам да го знам! Я да бегате от тука, че…” . Не разбрали колегите какво ще стане, след че-то, но разбрали, че тук той помощ няма да получи.

А споменах ли, че Гошо е серопозитивен от 14 годишен? Е, така е. Но си няма лична карта, че да започне терапия. Той никога не е имал документи, водиха го да му вадят, но нещо все не става. Поискали подпис от майката, пък тя не ще да го знае… Пак ще го водят, пак ще се борят с бюрократщината. Няма как иначе да влезе в метадонова програма и да започне антиретровирусна терапия, няма как да отиде в приют…

Водиха го в „Каспар Хаузер” , но нещо се е уплаши и разправя, че не ще да се занимава…

Изпратиха го в „16+” и от там се омете моментално, натупали го били другите младежи в къщата… Вярно ли е , не е ли? Няма как да разберем, но той си се чувства най-добре на улицата, най-добре забравен, най-добре в кашона….

 *****

„Бате Иво, ще ми дадеш ли два лева?” подхилква се хитричко с тоя, неговия поглед.

„Ей, Гошееее писнА ми от тебе, да знаеш…” Иво се е нахилил до ушите, подавайки банктнотата. Кефи се, че го вижда, че е жив…

„А една цигарка ще ми дадеш ли?” пробва се отново Гошо

„Лелеле!!!

 Абе Юле, пОгледнИ го тоя, беееее!!! К`во да го правя? Ше те тепам, ей!” и пак огромна усмивка, а цигарата отдавна е подадена…

*****

Здравейте :)

Отдавна се каня да си спретна блог и ето го и него!
Нямам ясна концепция какво ще се случва тук, но напоследък ми се ще да си казвам някакви неща. Мисля да не е дневник, но не мога да обещая.
Мисля да е позитивен, но първата публикация няма да бъде.
Мисля да е обективен, но не знам доколко съм обективна.
К`во се обяснявам!? Нека да оставя нещата да си се случват